Този порив изчезна миг по-късно, когато устните му докоснаха улейчето между гърдите ѝ. А после корема ѝ. Надолу към пъпа.
Трез се облегна на пети, докато се спускаше все по-ниско, а тя… Той наистина ли щеше…
Селена простена и едва не изгуби равновесие, когато той докосна връхчето на голата ѝ женственост с устни; единственото, което я задържаше изправена, бяха ръцете му около кръста ѝ.
Допирът му беше мек и нежен, лицето и носът му се отъркваха в нея, устните му целуваха външната страна на гънките ѝ.
Тя искаше още.
И тъкмо когато се опитваше да оформи някакви думи, езикът му потъна в нея, сякаш за да я опознае, нахлуването беше така лениво, че тя не се стресна от непознатото му усещане. А после той се отдръпна и пак влезе, за да я вкуси отново.
Беше започнал да мърка.
Селена се приведе напред и като сложи ръце на раменете му, разтвори крака още по-широко… и едновременно с това усети, че губи търпение заради усилието да се задържи изправена – искаше цялото ѝ внимание да бъде погълнато от Трез и онова, което той правеше с нея. Да се тревожи за равновесие и…
Той реши този проблем, като я вдигна и я положи върху меката кожена постелка пред ваната.
Отдавайки се напълно на случващото се, независимо къде щеше да я отведе то, Селена вдигна ръце над главата си и изви гръбнак; гърдите ѝ щръкнаха и двете половини на одеждата ѝ се разтвориха, разкривайки тялото ѝ пред погледа му.
– Мамка му – с усилие изрече той, когато очите му се плъзнаха от върха на главата ѝ към твърдите ѝ зърна… по плоския корем и надолу към женствеността и краката ѝ.
Тъмната му ръка изпъкваше ярко на фона на бледата ѝ кожа, докато се спускаше в ленива милувка от ключицата към една от гърдите ѝ. Когато я улови в шепата си, Селена простена и гръбнакът ѝ се изви, коленете ѝ се вдигнаха нагоре… и се разтвориха.
Кърпата падна от тялото на Трез, разкривайки красотата на гладкото му тяло и огромната му мъжественост.
– Вземи ме – нареди му тя. – Научи ме.
30
Сълзите на брат му бяха имали мириса на летен дъжд, оплискал все още топъл асфалт.
Докато Рот отиваше обратно към тренировъчния център, всяка дума, която си бяха разменили с Тор, всяка сричка, всяко мълчание между тях отекваха в тялото му като болка след битка – чак до костите, до мозъка в тях, той усещаше останките от разговора, който бяха водили край басейна.
И най-вече – нещо, което Тор бе казал и към което мислите му се връщаха непрекъснато.
„Без деца те са така празни, както ние – без тях.“
Това навярно бе единственото, което бе успяло да пробие стената на страха му. За него да се събуди без Бет до себе си бе най-ужасното откровение… и ако без дете тя се чувстваше по същия начин, значи, и двамата ги очакваше дълга и студена празнота.
Вижте го само. Пленник бе на живот, който ненавиждаше, само една халюцинация го делеше от това, напълно да откачи. Не искаше същото за нея… а прекрасно знаеше, че да бъдеш с онзи, когото обичаш, не е достатъчно, ако си наистина и дълбоко нещастен.
Проблемът? Фактът, че макар да разбираше своята шелан, това не променяше всичко, за което се тревожеше. Просто го караше да усеща още по-болезнено тяхната несъвместимост.
Джордж кихна.
Рот смени ръце върху повода на кучето и се наведе, за да го потупа.
– От този тунел винаги се разкихваш.
Господи, какво щеше да прави? При положение че Бет навлизаше в периода си на нужда, естествено… но може би той се заблуждаваше и това щеше да ги спаси. Макар че за колко дълго? Рано или късно, тя щеше да е в състояние да зачене.
Когато Джордж даде знак, че е време да спрат и да изкачат ниските стъпала, Рот въведе кода, отвори вратата и миг по-късно двамата бяха във фоайето и заобикаляха подножието на голямото стълбище. Първото хранене вече бе поднесено; братята бяха в трапезарията и приказваха, гласовете им бяха дълбоки и силни. Рот поспря и докато ги слушаше, мислите му се върнаха към нощта, когато Бет бе минала през промяната. Беше излязла от подземието в къщата на Дариъс и той бе накарал братята си да занемеят, вземайки я в обятията си пред очите им.
И нищо чудно. По онова време те никога не го бяха виждали с жена.
А когато се бе върнал от кухнята, понесъл бекона и шоколада, от които тя се нуждаеше, за да задоволи апетита си, предизвикан от преобразяването, бе заварил братята, паднали на коляно около нея, навели глави, а камите им бяха забити в пода.
Заявяваха, че я приемат като своя кралица. Макар и тогава тя да не го знаеше.