– Вземи ме – каза тя с най-сексапилния глас, който Трез бе чувал някога. – Научи ме…
Погледът ѝ беше прикован в неговия и той не разбираше. Беше го отхвърлила, а ето че сега го искаше.
Кой го е грижа. Ерекцията му туптеше. Кой го е грижа! Вземи я! Тя ни иска!
Нас. Сякаш се състоеше от две части. И всъщност това не бе толкова идиотско, колкото звучеше. В момента пенисът му наистина имаше свой собствен глас.
– Селена – простена той. – Сигурна ли си? Взема ли още малко от теб, където и да било… няма да съм в състояние да спра.
По дяволите, дори и сега едвам успяваше да се сдържи.
Тя протегна пръсти и ги плъзна по ръката му.
– Да.
– Не би трябвало да го правя – чу се той да казва.
Млъкни! Седни!
Страхотно, ето че сякаш се беше превърнал в бащата на Хауърд Стърн.
– Селена, аз… не съм достоен за това.
– Желая те. И това те прави достоен.
Казах ти да не се държиш като глупак, идиот такъв.
О, да, това определено беше Бен Стърн.
Трез затвори очи и се олюля; каква жестока подигравка на съдбата – да получи това точно тази вечер.
– Моля те – каза тя.
О, по дяволите. Сякаш щеше да ѝ откаже!
Отвори очи, чудейки се как ще преминат през секса невредими. Едва ли имаше по-лош момент, в който да отвори тази кутия на Пандора, но той нямаше да ѝ обърне гръб. Изпитваше болка на места, за които не искаше да признае дори пред себе си, и това щеше да бъде неговата лепенка, нещо, което да му помогне.
Макар и само временно.
А и поне можеше да се погрижи да го направи приятно за нея.
Изтегли се нагоре и като сложи ръце от двете страни на нейното вълнуващо се тяло, бавно и неумолимо се наведе над нея, докато само милиметри деляха устните им.
– Никакво връщане назад – изръмжа той.
Тя вдигна ръце и ги преплете на тила му.
– Никакви съжаления.
Е, добре.
За да скрепи уговорката им, Трез я целуна; докосна устните ѝ със своите, търпеливо, докато те не се отвориха в отговор. Езикът му вече беше проникнал в нея, там долу… ала съвсем мъничко. По дяволите, онова близване бе поразило и него. Сега? Вече бе невъзможно да бъде сдържан. Устните им се сляха, извил глава настрани, той я привлече плътно към себе си.
Никога не бе изпитвал по-странно раздвояване. Беше толкова готов да я вземе, да разтвори краката ѝ широко и да потъне в топлото влажно място между бедрата ѝ… и да, искаше да я бележи отвътре с онова, което щеше да се излее от него, да остави миризмата си върху нея, вътре и вън, да направи така, че никой мъж да не смее да я докосне, да я погледне дори.
И едновременно с това можеше да я целува цяла вечност.
Но разбира се, тя бе сладка като ледено вино, мека като бърбън, опияняваща като порто. И той беше пиян още преди да вдигне глава, за да си поеме дъх.
Но нямаше да остане там вечно. Имаше друго място, където искаше да се върне.
Докато се плъзгаше надолу, прокарвайки си път с целувки, изпита съжаление за раните от ухапване, които бе оставил на врата ѝ, и ги докосна с устни веднъж, два пъти.
– Съжалявам – каза хрипливо.
– За какво?
Трез отново затвори очи, когато дрезгавият ѝ глас проникна през мъглата, която го обгръщаше… и още повече го възбуди. Какво го беше попитала… а, да.
– Не трябваше да бъда толкова груб.
– Е, аз нямах нищо против да бъда притисната по този начин. Ни най-малко.
И ето че светът се завъртя около Трез.
– Ще се върнеш ли там, където беше? – попита тя.
О, да.
– Да… още сега. Ако искаш…
Движенията на тялото ѝ и стонът, откъснал се от нея, бяха най-прекрасното „искам“, което Трез бе чувал някога.
Мъчейки се да обуздава вътрешния си звяр, той продължи да я целува, докато стигна до ключицата ѝ и просто трябваше да се отдръпне, за да я погледне. Гърдите ѝ бяха най-прекрасното нещо, което бе виждал някога: тя имаше съвършена фигура, зърната върху белите възвишения – набъбнали, кожата ѝ – гладка, дишането ѝ – предизвикателство за неговия самоконтрол.
И тук той бе така внимателен, както и с устата ѝ.
Езикът му описа кръг около зърното ѝ… и ако се съдеше от начина, по който пръстите ѝ се заровиха в косата му, на нея ѝ харесваше.
– О… – простена тя.
Трез се усмихна, преди да я засмуче; заедно с това се отпусна на една страна и плъзна ръка към кръста ѝ, към ханша, към бедрото ѝ… от вътрешната му страна.
Тя бе като вода под него, тялото ѝ – отпуснато и доверчиво, докато устните му смучеха зърното ѝ, а ръката му пълзеше все по-нагоре и по-нагоре. Почти бе стигнал до сърцевината ѝ и знаеше точно къде да я помилва, когато…