– Най-любима моя – прошепна и я притегли към гърдите си.
– Не мога да го направя. Не се получава… не мога…
– Какво не можеш? Кажи ми.
Макар и приглушен от ризата му, отговорът ѝ беше достатъчно ясен:
– Не мога да се преструвам, че не се е случило. – Когато повдигна глава, очите ѝ грееха от сълзите. – Виждам го всеки път щом мигна.
– Шшш… – Асейл прибра кичур коса зад ухото ѝ. – Всичко е наред.
– Не, не е…
Уловил лицето ѝ между дланите си, Асейл изпитваше едновременно ярост и безсилие.
– Марисол…
Вместо отговор, тя хвана китките му, стисна ги с всичка сила… и в напрегнатото мълчание, което последва, Асейл почувства, че го моли за нещо.
Мили боже, искаше нещо от него.
То бе в неподвижността на тялото ѝ, в безумието на погледа ѝ, в хватката на ръцете ѝ.
Асейл притвори очи за миг. Може би го разчиташе погрешно, но не смяташе така… макар че при всички случаи тя не мислеше трезво, не и след онова, което беше преживяла.
Той отстъпи назад.
– Джакузито е почти пълно – каза дрезгаво. – Ще отида да проверя дали всичко с настаняването на баба ти е наред. Повикай ме, ако ти потрябва нещо, преди да съм се върнал.
И като посочи интеркома, той побърза да излезе, затваряйки вратата след себе си. А после се облегна на нея; идваше му да заудря глава в дървото, но не искаше Сола да научи за конфликта, който го разкъсваше.
Плъзна ръка по предницата на панталона си с намерението да намести ерекцията си, така че да не се вижда… ала в мига, в който я докосна, от гърдите му се откъсна стон и той разбра, че трябва да се погрижи за нея.
Едва успя да се добере до банята към кабинета на първия етаж. Заключи се вътре, опря ръце на мраморния умивалник и отпусна глава.
Издържа три бързи поемания на дъх.
Коланът му се разкопча само за миг, копчетата на панталона му бяха също толкова послушни… а после пенисът му, корав като камък и пулсиращ, изригна на свобода.
Прехапал долната си устна, прехвърлил цялата тежест на тялото си върху едната си ръка, той се улови в другата и започна да я движи нагоре-надолу – удоволствието беше наситено като болка.
Стонът, който се изтръгна от гърдите му, заплашваше да отекне силно, но той не можеше да го спре. Беше отишъл прекалено далеч, за да спре или дори да промени посоката или реакцията си.
Все по-бързо, нагоре-надолу… докато вече не бе достатъчно да прехапе устната си. Трябваше да извие глава и да забие зъби в бицепса си; издължени, кучешките му зъби разкъсаха пуловера и ризата и потънаха дълбоко в мускула.
Оргазмът го връхлетя с всичка сила, върховете му бяха остри като ножове, забиващи се в него, докато свободната му ръка улавяше еякулацията му.
Дори и във връхния момент на освобождението той зачете своята Марисол: нарочно задържа образа ѝ далеч от ума си, твърдо решен, че това ще бъде просто един физически акт.
Когато всичко свърши, не изпита никакво облекчение.
И се чувстваше мръсен, дори и след като се изчисти.
32
Бет откри комплекта с лекарства на умивалника в банята. След като се притесни за състоянието на билярдната маса и всичко останало, тя се качи на горния етаж и незабавно отиде да вземе душ… и именно така се натъкна на черния кожен калъф, сложен върху плота между нейния умивалник и този на Рот.
В първия миг си помисли, че е калъф за някои от тъмните очила на Рот, само че този беше мек, а не твърд.
И тъкмо когато посягаше, за да го вземе, я връхлетя първата вълна.
Горещ, влажен въздух разцъфна из цялото ѝ тяло – върху тила ѝ и по протежение на краката ѝ, по лицето и шията и надолу по корема ѝ, чак до стъпалата.
Сякаш вече беше пуснала душа.
Отхвърляйки това усещане, тя дръпна ципа на кожения калъф и го отвори. Не, не бяха тъмни очила. Вместо това вътре откри стъкленица, пълна с прозрачна течност, и три спринцовки, грижливо стегнати, сякаш щяха да се возят с кола и искаха да спазят закона за коланите. Етикетът върху шишенцето беше от другата страна и тя го завъртя, за да види какво пише.
Морфин.
Никога досега не бе откривала нещо подобно сред вещите на Рот. И не беше трудно да се досети, че трябва да бе отишъл при доктор Джейн, по дяволите, може би дори при Хавърс – за да е готов, в случай че тя навлезе в…
Заля я нова гореща струя и тя погледна намръщено към отдушника на отоплението. Може би Фриц трябваше да повика някой да погледне отоплителната система…
Коленете ѝ се подкосиха така внезапно, че едва успя да се улови за плота; калъфът се изтърколи в умивалника на Рот, двата ѝ парфюма „Шанел“ паднаха. Със стон на ранено животно, тя опита да се изправи, ала тялото ѝ отказваше да се подчини.