Езикът му лениво обходи първо едната, а после другата… преди да вземе връхчето ѝ между устните си и да го подръпне.
Гърбът на Сола се изви от насладата и тя отметна косата му назад, заровила пръсти в гъстите им вълни… докато вдигаше поглед към огледалото над леглото.
И го видя как я люби.
– О, Марисол… наслада за очите… – Клепачите му бяха натежали, когато повдигна глава и плъзна очи по тялото ѝ. – Ти си въплътената мечта на мъжа.
Едва ли. Тя бе по момчешки слаба; нямаше ханш, а гърдите ѝ едва се нуждаеха от сутиен… и все пак сега, в мъждивата светлина, върху това кръгло легло, под жадния му поглед, тя бе пищна като която и да било жена на планетата, сексапилна и готова да бъде дарена с наслада от своя мъж.
Въпреки че Асейл всъщност не беше неин.
Той отново наведе глава към нея и се залови с гърдите ѝ, докато пръстите му се спуснаха към ханша и се плъзнаха по външната страна на бедрото ѝ. Нагоре-надолу, той милваше крака ѝ, докато смучеше зърното ѝ и се отъркваше внимателно в нея…
А после ръката му се насочи между краката ѝ, измествайки все още облечената му ерекция, плъзна се по влажната ѝ женственост един, два пъти… а после я потърка.
Улови устата ѝ със своята в мига, в който пръстите му потънаха в нея, там долу.
За частица от секундата Сола потръпна и се вкамени, сякаш тялото ѝ си бе спомнило последния път, когато това се бе случило.
Асейл начаса прекъсна всичко; лицето му, взиращо се в нейното, потъмня застрашително.
– Колко лошо те нараниха?
Сола поклати глава. Не искаше да отива там, не и когато облекчението бе толкова близо, че можеше да го докосне.
– Марисол. Колко лошо?
– Нали искаше да забравя, че изобщо се е случило?
Асейл притвори очи, сякаш изпитваше болка.
– Не искам да бъдеш наранена… никога. А най-малко – по този начин.
Господи, беше красив; прекрасните му черти – обтегнати в агония заради нея.
Тя вдигна ръка и изглади челото му, изтривайки бръчките, които се бяха вдълбали там.
– Просто бъди с мен. Нека бъде само за теб, а не за… никой и нищо друго. Ето от какво се нуждая сега.
* * *
Всеки път когато Асейл си помислеше, че тя е престанала да го изненадва, неговата жена го отвеждаше на друго, още по-дълбоко ниво. В този случай мисълта, че някой мъж бе осквернил нейното свещено тяло… пресвета Скрайб Върджин, мозъкът му буквално изключваше от прилива на агресия и агония.
И все пак само едно нейно докосване бе достатъчно, за да го отклони от насилието.
– Не спирай – прошепна тя и зарови лице в шията му.
Невинното ѝ действие начаса задейства порива за хранене у него; вампирските му зъби се издължиха, желанието да я маркира, като вземе вената ѝ, беше почти толкова силно, колкото и твърдата му решимост да не допусне тя да разбере какъв е всъщност.
И така вече бе травматизирана предостатъчно…
Ръцете ѝ се вдигнаха към ризата му и я измъкнаха от панталона. А после се заеха с колана.
Само че той отказваше да отвлекат вниманието му. Не и докато не научеше…
– Какво ти стори? – настоя той.
Марисол се вкамени и част от Асейл се запита защо я притиска, особено след съвета, който самият той ѝ беше дал.
– Направих каквото трябваше, за да му отвлека вниманието – с усилие каза тя. – А после го стиснах за топките.
Асейл изпусна дъха си.
– От моята ръка трябваше да умре.
– За да защитиш честта ми?
Когато я погледна, беше станал мъртвешки сериозен.
– Абсолютно.
Очите на Сола сякаш бяха приковани от неговите.
– Ти си истински джентълмен под всичко това.
– Убих Бенлоис – чу се да казва Асейл. – По начин, който го накара да страда.
Клепачите ѝ се притвориха за миг.
– Откъде знаеше, че именно той ме отвлече?
– Проследих те в нощта, когато проникна в къщата му.
– Значи, си бил ти. – Сола поклати глава. – Готова бях да се закълна, че там има някой. Но не бях сигурна. Исусе, направо ме удряш в земята, когато става дума за проследяване.
– Защо отиде там? Чудех се.
Усмивката ѝ беше пълна с ирония.
– Защото ми нареди да престана да те следя… и отказа да ми плати цялата сума, която ми дължеше. Искам да кажа, аз бях готова да спазя своята част от уговорката, ала нещо го подплаши. Ти?
Асейл кимна и отново взе устата ѝ, опивайки се от усещането ѝ, от вкуса ѝ.
– Дотук беше с това в живота ти.