– С кое?
– Този вид работа.
Тя отново се вкамени, но само за миг.
– Съгласна съм.
Господи, ето какво бе имал нужда да чуе, без сам да си дава сметка – от мисълта, че тя ще бъде в безопасност, му се зави свят и трябваше да примига няколко пъти, за да се съвземе.
В мига, в който замайването му премина, той смъкна трескаво дрехите си и те се свлякоха на пода. И ето че кожа докосна кожа, но макар да бе застанал над разтворените ѝ бедра, коравият му като скала пенис нямаше нищо против да почака.
Когато най-сетне се намери пред входа на женствеността ѝ, Асейл знаеше, че довърши ли започнатото, ще бъде изгубен завинаги. А може би се лъжеше. Може би беше изгубен от нощта, когато я видя за първи път в снега.
Докато проникваше бавно в нея, докато усещаше как, извито в дъга, тялото ѝ се притиска до гърдите му, докато гледаше как очите ѝ се притварят от наслада, му се прииска никога да не се бяха срещали. Колкото и хубаво да бе това, той не се нуждаеше от слабост като нея в живота си. Ала също като рана, поръсена със сол, тя се бе запечатала завинаги в кожата му.
Поне щеше да остане тук с него и да бъде в безопасност.
Това беше едничката му утеха.
С бавни, внимателни движения Асейл влизаше във влажната ѝ топлина и отново излизаше, пенисът му беше милван от всички страни. Трябваше да стисне зъби и да стегне таза си, за да поддържа равномерния ритъм… искаше да ускори темпото, все по-бързо и по-бързо, но това беше изключено.
И все пак знаеше точно какво иска Марисол – използваше го като гумичка, с която да изтрие случилото се, и той бе повече от готов да го направи.
Всичко, което тя поискаше…
Сола се намести, обгръщайки го с крака, извивайки се, така че той да проникне още по-дълбоко. Един тласък по-късно и тя се вкопчи в раменете му с всичка сила. Беше близко, толкова близко.
– Нека го направя – каза той в косата ѝ. – Отпусни се и аз ще те уловя.
Тя отметна глава назад и впи нокти в него; тялото ѝ се напрегна и Асейл замръзна, усетил потръпването около своята възбуда, леките подръпвания, които още повече го разпалваха.
Зарови лице във врата ѝ с намерението просто да е по-близо, да усеща повече от нея, да отговаря още по-добре на нуждите ѝ.
Ала тя помръдна неочаквано, тялото ѝ се изви в дъга, промени положението си… и шията ѝ се притисна в устата му… в кучешките му зъби.
Одраскването беше незначително. Вкусът ѝ в устата му – тъкмо обратното.
Преди да успее да се спре, зъбите му потънаха още по-дълбоко.
Неговата Марисол простена и сложи ръце върху хълбоците му, придръпвайки го към себе си, сякаш искаше да продължи онова, което беше спрял.
– На противозачатъчни съм – долетя гласът ѝ нейде от много, много далеч.
Замаяният му ум не знаеше какво означава това, ала звукът на гласа ѝ бе достатъчен, за да го накара да се върне към действителността. Той близна раната ѝ, като едновременно я затвори и взе още от кръвта ѝ… въпреки че бе толкова малко в сравнение с онова, което жадуваше.
– Продължавай – каза тя. – Моля те… не спирай…
За миг Асейл бе изкушен да я разбере погрешно и да я ухапе наистина, да пие от нея, както трябва. Но нямаше да го направи без разрешението ѝ. Изнасилването можеше да вземе най-различни форми… а насилието си беше насилие, особено когато само единият от двамата участници извличаше удоволствие от него.
Ала щеше да довърши секса.
Ръцете му я уловиха още по-сигурно и той отново поде тласъците си – ту потъваше в нея, ту се отдръпваше, потъваше и се отдръпваше, а хълбоците му се полюшваха.
В последния миг излезе и свърши върху корема ѝ, конвулсивните спазми изливаха миризмата му върху кожата ѝ.
Колкото и да копнееше за още (и възнамеряваше да я има отново, още сега), нямаше да довърши акта в нея, докато тя не научеше цялата истина за него. Едва тогава би могла наистина да реши дали го иска за любовник. С устни до ухото ѝ, той прошепна.
– Искаш ли още…
Разтърсващият стон, който се откъсна от нея, бе съвършеният отговор. Преди звукът да бе затихнал, преди ноктите ѝ отново да се забият в хълбоците му, а краката ѝ да притиснат долната част на тялото му към нея, той пак се раздвижи, сексът беше овладян от уважението му към нея и въпреки това – още по-разтърсващ заради сдържаността.
Асейл за първи път бе с жена по този начин.
След дълги години, в които беше правил секс, имаше чувството, че за първи път най-сетне е с някого.
34
Коленичил до ложето им, Рот броеше секундите между диханията на своята възлюбена, измерваше всяко нейно вдишване, докосващо едва-едва ръката, която бе положил на кръста ѝ. Все по-нарядко си поемаше дъх тя, все по-бавно го изпускаше.