– Съжалявам – каза и си помисли, че би трябвало да си го татуира на челото, така че да го вижда всеки път щом се погледне в огледалото. Всяка сутрин, всяка вечер.
Нещата изобщо не биваше да стигат дотам, докъдето ги беше довел. Никога.
– Задето спря?
– Не, за това не съжалявам. – Тя потръпна и на Трез му се прииска да се изрита в топките. – Имах предвид… мамка му. Не знам. В този миг не знам нищо.
Последва дълго мълчание. А после тя заяви спокойно:
– Трябва да знаеш, че няма нищо, което не можеш да ми кажеш.
– Внимавай с това… веднъж отворена, кутията на Пандора е трудно да бъде затворена.
– Нищичко. – Очите ѝ, приковани в него, бяха кристално ясни. – Не се боя от нищо… идващо от теб. Но смятам, че ми дължиш обяснение. При положение че нямаш никакво намерение да продължиш… ако не за друго, то за да не виня себе си за това.
Леле! Ако преди си мислеше, че е сексапилна, сега направо се превърна в богиня – физическата красота беше едно; безстрашието бе дори още по-привлекателно.
А и беше права.
– Окей – каза Трез, чувствайки се като пълен боклук. Ала тя имаше право да знае. – През последните десет години съм изчукал цял куп човешки жени… и то нито веднъж не е имало никакво значение, до тази вечер с теб. Освен това мисля, че съм на път да обрека родителите си на мъчителна смърт. Като се изключи всичко това, съм добре.
Веждите ѝ се повдигнаха. Но тя не се отдръпна; не побягна. За сметка на това си пое няколко големи глътки въздух.
– Може би ще е най-добре да се заемем първо с втората част. За какво, в името на Скрайб Върджин, говориш?
– То е една шибана бъркотия… също като мен.
Тя очевидно го чакаше да продължи.
– Не ми каза нищо.
Загледан в очите ѝ, Трез почувства огромно уважение към нея.
– Господи… как е възможно да съществуваш?
– Все още не ми казваш нищо. – По устните ѝ бавно се разля усмивка. – Но ми харесва начинът, по който ме гледаш.
Трез поклати глава, знаейки, че тя заслужава нещо много по-добро от това, което някога би могъл да ѝ предложи.
– Не бива. Наистина не бива.
– Това го решавам аз. А сега говори… щом си така решен да ме отблъснеш от себе си, използвай думите си, за да ме убедиш в своята грозота.
– Сексуалният ми живот не беше достатъчен, за да го направи?
– Аз бях обучена като ерос. Очаквам мъжете да са разнесли семето си надлъж и шир.
Трез присви очи. Лицето ѝ изведнъж бе станало напълно безизразно и това издаваше много.
– Има и още нещо.
– И то е?
– Обещан съм някому.
Селена почти успя да скрие потръпването си. Почти.
– Така ли.
– Да. И ако не се появя, родителите ми ще бъдат жестоко убити.
– Значи, не си влюбен?
– Дори не съм я виждал. И нямам желание да го правя.
Част от напрежението я напусна.
– Не знаеш нищичко за нея?
– Абсолютно нищо. Освен това, че е дъщеря на кралицата.
Невероятните очи на Избраницата се разшириха.
– Значи, ще станеш кралска особа.
Трез си помисли как само се забавляваше Рот на престола и колко страхотно си изкарваше Рив като глава на симпатите… а те поне можеха да излизат свободно. Е, в случая на Рот – само донякъде.
Неговото собствено бъдеще щеше да бъде само една златна клетка и нищо друго.
– Родителите ми ме продадоха още като малък – чу се да казва. – Никога не ми беше даден шанс… а сега? Ако не се върна в Територията, те двамата няма да живеят още дълго.
Селена наклони глава на една страна; очевидно бе, че мозъкът ѝ работи усилено.
– И няма шанс за преговори?
– Никакъв.
– Не може ли родителите ти да платят обратно цената, която са получили за теб.
Трез си помисли за циничната усмивка върху устните на майка му в нощта, когато я бе видял за последен път.
– Дори да можеха, не мисля, че биха го направили.
Веждите ѝ отново се повдигнаха.
– Сигурен ли си?
– Би било напълно в стила им.
– Не си ли ги питал?
– Не, не съм. Ала то би означавало да се върна при с’хийб, а това е невъзможно.
– Няма ли някой, който би могъл да отиде вместо теб?
Трез си представи как брат му се връща в Територията. Договорът засягаше само него, така че нито първосвещеникът, нито С’Екс биха могли да направят някаква размяна. За сметка на това можеха да вземат брат му за заложник. И дори нещо по-лошо.
А това щеше да накара Трез да се върне.
– Не мисля. Брат ми е единственият, а не мога да поема този риск. Няма да го изложа на подобна опасност.
– И ти мислиш, че родителите ти ще бъдат…
– Не, сигурен съм, че ще ги убият. – Трез разтърка тила си. – Знаеш ли, във всичко това има толкова много тъжни неща… но най-ужасно ми се струва, че не мога дори да се преструвам, че съм разстроен заради тях двамата. То е сякаш… са сключили сделка с дявола. Ако се случи нещо лошо, сами са си го заслужили.