За съжаление, независимо какво сполетеше майка му и баща му… дългът все така трябваше да бъде платен.
Дори ако С’Екс ги накълцаше на парченца, от Трез все още щеше да се очаква да изпълни онова, за което те се бяха договорили.
Онова, което бе пуснато в ход… не можеше да бъде върнато назад. И докато се взираше в Селена, от тази истина го болеше повече отвсякога.
* * *
Ръцете на Селена трепереха. Още от мига, в който Трез бе казал, че е бил с… колко ли точно човешки жени, почуди се тя.
Прескъпа Скрайб Върджин, не искаше дори да мисли за това.
Но поне би могла да накара ръцете си да престанат да треперят. Когато Трез се умълча, тя разпери пръсти и ги размърда с надеждата да спре треперенето, преди той да бе прозрял през спокойната ѝ фасада: усетеше ли, че я е разстроил, сигурна бе Селена, нямаше да каже нито дума повече… а това интимно пространство, в което изведнъж се бяха озовали, бе по-свято, отколкото сексуалното изживяване бе обещавало да бъде.
– Аз нямах родители – тихо каза тя. – Но не мога да си представя да имаш дете и… да го продадеш.
Трез кимна, като продължаваше да разтърква врата си.
– Нали? Искам да кажа, родителите ми ме ценяха, така е. Проблемът е, че за тях аз бях стока, нещо, което да бъде разменено. Очакваш подобно нещо от автомобилни дилъри и продавачи на килими, и от хора, които ръководят супермаркети и молове. И ми се ще да бях едно от онези копелета, които са в мир със света и себе си, та да си кажа: „Те не ме искаха, но въпреки това аз имам стойност, дрън, дрън, дрън“… ала нещата не се развиха така. В главата ми… – Пръстът му описа кръг до слепоочието. – Аз съм нищо. Пълно нищо.
Изведнъж Селена почувства, че ѝ се иска да заридае. Да гледа този великолепен мъж насреща си… и да знае, че дълбоко в себе си той не вижда нищо от онова, което е? Това бе престъпление… престъпление, дело на онези, които би трябвало да го обичат най-много от всички.
– Затова ли си бил с човешките жени? – чу се да пита.
В последвалата тишина се чуваше само накъсаното ѝ дишане – боеше се от отговора. По цял куп причини.
– Да. – Той изруга под носа си. – По дяволите… бях с една такава точно преди да получа мигрена.
Това бе едва миналата нощ, помисли си Селена, потискайки порива да потръпне…
– И тя бе точно толкова празна, колкото се чувствах и аз. Просто две кухи тела, които се блъскаха едно в друго. Не означаваше нищо и точно това правех през всичките тези години. Физическо упражнение и нищо повече.
Селена се мъчеше да открие правилните думи, нещо, което да прозвучи уравновесено и спокойно и да му покаже, че изобщо не се чувства некомфортно от този разговор… макар всъщност да ѝ се струваше, че сърцето ѝ се къса. А не би трябвало.
Беше прекарала с него… колко? Един час? Най-много два?
Наближаващата ѝ смърт я правеше безразсъдна…
– Бих могъл да ги спася – каза той, сякаш на себе си. – Ако се пожертвам, мога да спася родителите ми.
Извърна рязко глава и нещо изпука.
– Позволи ми – промълви Селена и мина зад него.
Трез отмести ръка и тя улови коравите му като желязо рамене, и стисна, както той преди малко, опитвайки се да облекчи обтегнатите му мускули. Под натиска на пръстите ѝ гладката му кожа се плъзгаше по въжета от напрежение, но това като че ли беше единственият ефект.
От гърдите му се откъсна стон.
– Невероятно е.
– Не мисля, че изобщо правя нещо.
За миг ръцете му покриха нейните.
– Правиш. Много повече, отколкото предполагаш.
Селена продължи с масажа, а мислите ѝ се върнаха към собственото ѝ минало.
– Както казах, аз никога не съм имала истинска майка, нито истински баща. Бях отгледана от сестрите ми. Нуждаеха се от мен, за да продължа традициите, но не бих могла да кажа, че някой някога ме е искал. Така че донякъде мога да разбера как се чувстваш – отгледан, но не и истинска рожба, защото „рожба“ предполага, че са се надявали за теб, молили са се.
Трез отметна глава назад и я погледна.
– Да, точно така.
Селена му се усмихна и бутна главата му напред, за да може да продължи.
– Ако родителите ми бъдат убити, имам чувството, че ще отида в ада – промълви той.
– Но ти нямаш вина във всичко това, защото никога не си давал съгласието си.
– Моля?
– Бил си обещан, когато не си бил в състояние да дадеш съгласието си… всъщност струва ми се, че никога дори не са те попитали. Следователно, ако не изпълниш договорените условия и всички последици от това? Те трябва да бъдат понесени от родителите ти, не от теб. Това засяга теб и въпреки всичко – няма нищо общо с теб.