– Господи…
Когато Трез не довърши, тя се намръщи.
– Извинявай. Не исках да ставам нахална.
– Не си. Ти си… съвършена.
– Ни най-малко.
– Искам да направя нещо за теб.
Селена застина.
– Какво?
Защото тя имаше някои идеи.
– Нещо, което да си струва.
Селена погледна меката кожена постелка, върху която се бе опънала преди малко. О, то определено щеше да си струва…
– Но нищо не ми идва на ума.
Селена въздъхна.
– Присъствието ти е повече от достатъчно.
Трез отново сложи длани върху нейните и я придърпа по-близо, така че тя се облегна на гърба му. Задържа я така и доближи глава до нейната.
Когато си пое въздух, едрото му тяло се разшири и я повдигна за миг от пода, само за да я върне обратно миг по-късно.
– Благодаря ти – каза той прегракнало.
– Но аз не съм направила нищо.
– Накара ме да се почувствам, сякаш не съм зъл. А тази нощ то означава всичко.
– О, не, ти не би могъл да бъдеш зъл – прошепна тя и го целуна по бузата. – Не и ти, никога.
Затворила очи, притисната в него, Селена имаше чувството, че душите им се сливат. Дотам, че не знаеше как да се откъсне от него. Не просто тази вечер… а когато съдбата най-сетне я повикаше при себе си.
– Яла ли си нещо? – попита той след известно време.
– Всъщност… не съм. – Стомахът ѝ се обади. – И съм гладна.
– Да слезем долу. Брат ми приготвяше един от своите сосове… или поне така предполагам. Винаги това прави, когато имам главоболие.
Селена го пусна и понечи да се отдръпне…
Без никакво предупреждение гръбнакът ѝ се разбунтува и прешлените се сковаха. Трез, от друга страна, стана без проблем… и когато ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне да се изправи, тя можеше само да се взира в нея.
По красивите му черти заигра объркване и Селена си каза, че ще е най-добре да приеме помощта му – в този момент не беше в състояние да се вдигне от пода.
– Бавно – дрезгаво помоли тя. – Ако обичаш…
Трез сбърчи вежди, но ръцете му, когато ѝ помогна да стъпи на крака, бяха нежни.
– Добре ли си?
Тя си спечели малко време, като се залови да оправи и завърже одеждата си най-грижливо. А междувременно ставите ѝ крещяха, особено тазът и гърбът.
Заставяйки се да извика усмивка върху лицето си, тя се опита да потисне страха. Ала именно така беше започнало при сестрите ѝ. Всяка една от тях.
– Е, ще слизаме ли? – каза решително.
Трез присви още повече бадемовите си очи, но сви рамене.
– Окей. Нека само си облека нещо.
Единствено с помощта на волята, Селена успя да прекоси спалнята и да излезе в коридора. Докато затвори вратата след себе си, беше останала без дъх…
Изведнъж в тялото ѝ настъпи могъща промяна, по начин, който можеше да означава само едно – някоя от жените в къщата бе навлязла в периода си на нужда.
Кралицата? – зачуди се тя, поглеждайки към скрития вход на личните покои на Първото семейство.
Това вече би било нещо забележително.
Опряла гръб в стената, Селена си мислеше за това, как бе масажирала раменете на Трез, и ѝ се искаше да съществува нещо подобно и за нейното тяло. Ала то не съществуваше. Нямаше лек, нямаше начин болестта да бъде забавена.
Нямаше и как да знае колко време ѝ остава.
36
Бет нямаше друг избор, освен да се отдаде на свирепата нужда на тялото си. Единственото ѝ облекчение? Всеки път, когато Рот се излееше в нея, тя си отдъхваше за малко… преди свирепият глад на тялото ѝ отново да се развихри.
– Вземи вената ми – дрезгаво каза Рот. – Вземи я…
Бет дори нямаше представа дали лежи по гръб, или по корем, в коя стая се намира, колко е часът. Ала в мига, в който гърлото му се доближи до устните ѝ, онова, което трябваше да стори, бе кристално ясно – кучешките ѝ зъби се издължиха и тя ги впи в плътта му с всичка сила, разкъсвайки я и потъвайки дълбоко, за да се добере до другото в своя хелрен, от което се нуждаеше.
О, това негово могъщество. Докато устата ѝ се пълнеше, тя за пореден път бе поразена от невероятното въздействие, което кръвта му имаше върху нея. Макар собствената ѝ сила да отслабваше, изцеждана от жестоката нужда, а тялото да я болеше навсякъде, сякаш беше минала през вършачка, още първата глътка я накара да се почувства укрепена, способна да продължи… не че имаше някакъв избор в това отношение.