Докато се откъсваше за миг от вената му, за да си поеме въздух, ѝ беше трудно да повярва, че доброволно си бе избрала всичко това. Не може да е била с всичкия си, всеки помен от трезво мислене беше захвърлен на бунището заради идиотската романтична представа как ще си има бебенце.
Бет отново се вкопчи в гърлото на Рот, който незнайно как успя да продължи тласъците си, докато тя пиеше от вената му, ерекцията му ту влизаше в нея, ту отново излизаше, дълбоките прониквания и резките отдръпвания отекваха из цялото ѝ тяло, главата ѝ се люшкаше напред-назад, хълбоците ѝ поемаха тежестта му. Лепкави от пот, телата им се движеха с такова съвършено единение, че тя не бе сигурна къде свършва нейното и започва неговото.
Внезапна промяна в темпото ѝ подсказа, че той наближава нов оргазъм, а тя се нуждаеше от…
Рот отметна глава назад и кучешките ѝ зъби раздраха врата му, ала него изобщо не го беше грижа.
Като че ли дори не забеляза.
Господи, беше великолепен – през мъглата на секса Бет го гледаше как се напряга, устните му бяха повдигнати нагоре, оголили вампирските зъби, косата му – отметната назад, докато незрящите му бледозелени очи се отвориха широко, а после се затвориха.
А после беше неин ред – сърцевината ѝ сграбчи възбудата му, жадна за онова, което той изля в нея, насладата бе толкова наситена, че беше почти агония.
Докато контракциите постепенно затихваха, Бет се приготви да посрещне следващата вълна от смазващата костите нужда…
Когато такава не настъпи веднага, тя се огледа наоколо, сякаш нуждата бе създание от плът и кръв, което може би току-що си беше тръгнало от…
Леле. Все още се намираха в банята. На пода.
Рот рухна върху нея и главата му отхвръкна толкова надалече и толкова тежко, че Бет чу как челото му издрънча върху мраморния под.
Моментният отдих се проточи. Навярно би трябвало да ѝ стане студено, но пъкълът в тялото ѝ поддържаше топлината и в двама им…
Бръмчене откъм ваната я накара да обърне глава – щорите се спускаха за през деня.
Значи, това продължаваше вече… колко? Осем? Девет часа?
От долния етаж не се чуваше нищо, но всъщност хормоните ѝ най-вероятно се бяха отразили на всички братя. Както и на жените.
Рот се надигна; мускулите му бяха напрегнати, ръцете му трепереха.
– Как си?
Бет отвори уста, за да отговори, ала от гърлото ѝ излезе само някакъв хриплив звук.
– Ще трябва да вземеш още от вената ми – каза той, отмятайки кичур коса от лицето ѝ. – Нуждаеш се от нея.
– Ами… – Гласът ѝ изневери и тя се прокашля. – Ами ти?
Изглеждаше изнемощял, бузите му бяха хлътнали, сякаш беше изгубил поне десет килограма… но въпреки това поклати глава.
– Единствената ми тревога си ти.
Образът му се размаза, когато сълзи изпълниха очите ѝ.
– Съжалявам – промълви Бет. – Господи… толкова съжалявам.
– За какво?
– За… за всичко това.
Рот поклати глава.
– То щеше да се случи, рано или късно.
– Но аз…
Рот се приведе над нея и нежно я целуна.
– Дотук с това. От тази нощ нататък продължаваме напред. Каквото и да се случи… ще се справим. Окей?
Бет така и не успя да му отговори – нуждата отново лумна, приливната вълна се надигна, в женствеността ѝ изригна горещина и се заби право в сърцето ѝ.
– О, господи – простена тя. – Мислех, че е свършило.
– Още не. – Рот изобщо не изглеждаше учуден. – Все още не сме приключили…
* * *
Ай Ем се бе надвесил над печката в кухнята, когато почувства присъствието на брат си. Нямаше нужда да извръща глава от тенджерата с яхния, която бе забъркал – въздухът в стаята се промени… и то не по хубав начин.
Освен това Трез не беше сам. Ай Ем го разбра не защото усети миризмата на Селена… а защото усети тази на брат си.
Изруга под носа си, без да престава да разбърква яденето. Копелето се беше обвързало.
Направо върхът.
Досега се беше надявал, че с всичките хормони, бушуващи в къщата, какъвто и секс да бяха правили тези двамата там горе, е бил в резултат на нечия нужда.
Страхотна теория. Само дето тези неща не действаха на сенките.
– Не ти трябваше да се погрижиш за него – промърмори Ай Ем, докато слагаше още морска сол в яхнията.
– Внимавай с тона.
Ай Ем се обърна рязко и го изгледа свирепо.
– Имам идея. Какво ще кажеш поне веднъж да вземеш добро решение, когато се отнася за жена. Тогава няма да ставам заядлив.
Избраницата, застанала до Трез, вирна брадичка.
– Ако искаш да обвиняваш някого, не се обръщай към него. Аз избрах да му помогна, въпреки че ти поиска друга.