Ай Ем отново насочи вниманието си към тенджерата.
– Страхотно. Поздравления и добре дошла в семейството му.
Брат му се материализира до него, завъртя го и го стисна за гърлото.
– Извини ѝ се…
Ай Ем се наведе към него и оголи зъби.
– Да ти го начукам, Трез.
– Да ти сритам задника ли искаш? – изръмжа брат му. – Да ти сритам шибания…
– Направи го. Хайде да те видим…
– Не ме предизвиквай…
– Опитвам се да ти спася кожата! Ти, шибан…
Двамата всеки момент щяха да изригнат по начин, който можеше да си съперничи с експлозията на Рот от предишната нощ, когато Избраницата се приближи и заговори хладнокръвно:
– Той ми разказа – прекъсна ги тя. – Всичко. Разбрах, че двамата сте съвсем сами в тази ситуация… затова не е ли по-добре да се нахраните, вместо да се биете?
Ай Ем обърна глава към нея в същия миг, в който и Трез.
Докато и двамата зяпаха съвършено спокойната и овладяна Избраница, Трез направи немислимото… и отпусна ръка. Отдръпна се. Скръсти ръце на гърдите си.
Все още беше бесен до мозъка на костите си, но се беше подчинил толкова лесно, че не можеше да не се зачуди дали от обвързването нямаше и полза… донякъде.
Ай Ем го гледаше свирепо.
– Не знам какво да ти кажа.
– Селена, ще ни извиниш ли за малко?
Избраницата кимна.
– Може би ще е най-добре да се прибера на север. И да ви дам достатъчно лично пространство.
Трез се намръщи.
– Не е нужно да си вървиш.
Очите на Селена се местеха между двамата.
– Всъщност мисля, че е нужно. Знаеш къде ще бъда… и моля ви, не се разкъсвайте на парченца. Това само ще влоши всичко.
Ай Ем се приготви за отвратително сантиментално сбогуване, но Избраницата го впечатли още повече, като просто се поклони лекичко и си тръгна. Никакви ненужни лигавщини.
Мамка му, почти би могъл да я хареса. Ако не беше толкова бесен на идиота, когото имаше за брат…
– Искам да се срещна със С’Екс. Днес.
Ай Ем скръсти ръце на гърдите си и се облегна на печката.
– Защото си мислиш, че ще успееш да го разубедиш? Аз вече говорих с копелето… и той е напълно готов да си свърши работата.
– Можеш ли да се свържеш с него?
– Да.
– Кажи му, че ще го чакам в апартамента ни по обед.
– Това е крайният срок, в който трябва да се появиш при с’хийб. – Когато брат му не отговори, Ай Ем повдигна вежди. – Няма да се предадеш, нали?
– Уреди срещата.
Ай Ем изруга – ниско и продължително. Да, наистина искаше да срита задника на брат си… но определено, положително не искаше никой друг да го прави.
– Трез.
– Направи го.
– Не и преди да ми кажеш какво ти се върти в главата.
– Мислех, че искаш да се върна.
– Значи, това правиш? Кажи ми нещо, планираш ли да вземеш своята Избраница със себе си… да свиете щастливо семейно гнездо и всичко останало?
– Тя не е моя.
– Каза ли го и на хормоните си?
Трез махна с ръка.
– Не знам за какво говориш…
– И точно това ти е шибаният проблем.
– Просто се обади на палача. Само това имам да ти кажа.
Трез се обърна да си върви и Ай Ем извиси рязко глас:
– Не мога да ти позволя да се върнеш там.
Брат му се закова на място. Погледна през рамо.
– Какво? – изръмжа Ай Ем.
– Просто… Не знам. Предполагам, че не го очаквах.
Време бе да се върне към соса. Яхнията. Какво готвеше всъщност?
Ай Ем повдигна капака на тенджерата, взе лъжицата и бавно започна да бърка. Лично беше направил абсолютно всичко – от пилешкия бульон до торбичките с подправки, които плуваха по повърхността на уханната смес.
– Ай Ем?
– Не ме е грижа дали ще умрат. – Пред очите му парчета морков и кубчета лук се надигнаха в гъстата смес. – Знам, че би трябвало, защото са ми родители, ала мислих върху това и… съжалявам, но ако те могат да бъдат себични, същото важи и за мен. Семейството ми – това сме ти и аз, и бих го избрал пред всеки друг.
– Господи… мисля, че имах нужда да те чуя да го казваш.
Ай Ем му хвърли гневен поглед.
– Съмнявал си се?
Трез се приближи и седна на един от високите столове до плота.
– Има си граници.
Ай Ем се разсмя.
– Не думай.
Отиде до шкафовете вляво, взе две дълбоки купички, след което отвори едно от чекмеджетата и извади няколко супени лъжици. Напълни купичките с яхния и сервира първо на брат си.
Трез я опита и простена.
– Това е невероятно.
Когато я опита, Ай Ем бе принуден да се съгласи, но го запази за себе си. Гордостта беше непривлекателна черта, дори когато беше заслужена.