– Какво ще правиш с Избраницата? – попита вместо това.
Трез сви рамене… мааааааалко прекалено нехайно.
– Нищо.
– Не съм сигурен, че ще се получи така.
Трез се взираше в яхнията.
– Тя е просто още една причина да остана навън. Не че се нуждая от такава.
– Спомена, че си ѝ разказал всичко. Вярно ли е?
Доста време мина, преди Трез да кимне бавно.
– Аха. В общи линии.
– И кое ѝ спести?
Черните очи на Трез се вдигнаха за миг.
– Допълнително?
Ай Ем взе празната му купичка и отиде да я напълни.
– Не ѝ казах колко лошо ще стане тепърва – меко рече Трез, когато получи втората си порция.
– Значи, си излъгал.
Ново дълго мълчание.
– Да.
Защото, след като кралицата се разправеше с родителите им, племето щеше да се заеме с Ай Ем. Той беше следващата пречка в стълбата на принудата, защото Трез и с пръст не можеха да докоснат. Той им трябваше невредим.
Ай Ем кимна.
– Вероятно си постъпил правилно.
37
Лесно е да мислиш за Бог, докато гледаш как слънцето се издига над река Хъдсън.
Седнала на празната тераса в стъклената къща на Асейл, Сола бе зареяла поглед към студената ленива вода. Малки розови и жълти светлинки се гонеха по ледената шир, докато насреща ѝ голямото оранжево кълбо се издигаше бавно над небостъргачите на Колдуел.
Успяла бе да се измъкне от онзи затвор, помисли си тя за стотен път. И каквито и белези да бяха останали в нея, тялото ѝ беше невредимо, умът ѝ работеше както винаги, а безопасността ѝ беше осигурена, поне за близкото бъдеще.
Мисълта ѝ се върна обратно към онези молитви. Не можеше да повярва, че са били изпълнени. Отчаянието я бе накарало да изрече думите, ала всъщност не очакваше някой да я чуе.
Въпросът сега бе… да спази ли своята част от уговорката?
Човече, толкова по-лесно би било, ако някой ангел се бе спуснал от небето, за да я освободи и да я пренесе магически тук. Вместо това тя сама бе свършила мръсната работа, Асейл беше разчистил след нея, а после един от неговите страшни на вид братовчеди бе шофирал в петчасовото им пътуване обратно към нормалността. А, да – да не забравяме и всички онези в медицинското заведение.
Обикновени смъртни, докоснати от божията десница? Или поредица случайни събития, които просто се бяха развили по този начин? Дали спасението ѝ се дължеше на божията намеса… или означаваше точно толкова, колкото и изтеглянето на една топка за бинго вместо друга?
Малка рибарска лодка се появи в реката; самотният пътник, който я управляваше, контролираше скоростта и посоката с мотора в задната част.
Сола придърпа дебелата завивка още по-плътно около себе си и се замисли за всички неща, които беше извършила, връщайки се към времето, когато беше едва на девет-десет години. Обучена от баща си, тя бе започнала с джебчийство, прехвърляйки се с негова помощ към по-сложни кражби. По-късно, след като той влезе в затвора, а двете с баба ѝ дойдоха в Щатите, тя си бе намерила работа на касата в един ресторант и се бе опитала да издържа и двете. Когато това се оказа прекалено трудно, тя бе принудена да се възползва от опита си, за да оцелеят.
Баба ѝ никога не ѝ бе задавала никакви въпроси, ала така беше открай време – майка ѝ бе същата, освен когато ставаше дума за замесването на Сола в този начин на живот. За съжаление, майка ѝ не бе живяла достатъчно дълго, за да успее да окаже някакво влияние, а след като тя си бе отишла, съпругът и дъщерята, които беше оставила след себе си, бяха станали съучастници.
Естествено.
Рано или късно, трябваше да я заловят. По дяволите, баща ѝ беше по-добър и от нея, а ето че бе умрял зад решетките.
Сола си го припомни такъв, какъвто беше, когато го видя за последен път, по време на процеса. Облечен в затворническа униформа, с белезници. Почти не я беше погледнал, и то не защото се срамуваше или се боеше да не се разчувства.
По онова време тя беше напълно безполезна за него.
Сола потърка очи и си каза, че е глупаво все още да е разстроена заради това. Ала след като бе прекарала целия си живот, опитвайки се да го накара да се гордее с нея, да получи одобрението му, да създаде някаква връзка с него, най-сетне си беше дала сметка, че за баща си тя бе просто едно оръдие в черноборсаджийската му професия.
Беше излязла от съдебната зала, преди да разбере дали са го признали за виновен… и бе отишла право в апартамента му. Проникнала бе с взлом и бе намерила пачките, които той държеше в едно скривалище, издълбано в стената зад душа в банята… след което ги бе използвала, за да измъкне себе си и баба си от бремето на неговото наследство.