– Задник.
С малко повече късмет копелето щеше да се забие в някоя канавка, без да си е сложил колана.
Десетина минути по-късно Трез се отдели от високоскоростната лента и навлезе в лабиринт от еднопосочни улици. Заобиколен отвсякъде от светофари и стопове, мозъкът му даде накъсо и той забрави пътя към апартамента…
Когато зад него изсвири клаксон, той изскърца със зъби и натисна газта. В крайна сметка се видя принуден да обикаля наоколо, използвайки двайсететажната сграда, издигаща се пред него, като ориентир, докато не намери рампата, която се спускаше в подземния гараж. Докато слизаше надолу, извади пропуска си от сенника, прокара го през четеца и се насочи към едно от двете им места за паркиране.
След пътуване с асансьор, което се проточи поне петдесет години, той най-сетне излезе в застлания с килим коридор. Техният апартамент бе малко по-надолу; той влезе през главната врата, а не тази за прислугата, използвайки месинговия си ключ.
На плота в кухнята видя две чаши, отворен пакет чипс и полупразна кана за кафе.
Поспря над едно разгърнато списание за мъжка мода. Вече го беше разглеждал.
– Готино яке – промърмори, докато го затваряше.
Не беше нужно да пали лампите – денят беше ясен и слънчев и през огромните прозорци влизаше предостатъчно светлина…
Внушителната черна фигура, която се появи на терасата, не предвещаваше нищо добро.
Трез се приближи, отвори вратата с ръка, а не с помощта на волята си и излезе навън, затваряйки след себе си.
Изпод екзекуторската качулка се разнесе леко развеселеният глас на С’Екс.
– Брат ти ме покани да вляза.
– Аз не съм брат ми.
– Да. Забелязахме. – Палачът на кралицата скръсти ръце на гърдите си, при което широките му одежди се издуха. – На какво дължиш честта на посещението ми?
Това, че навън беше кучи студ, изглеждаше съвсем уместно.
– Не искам да закачаш родителите ми.
– Тогава ще се наложи да се върнеш. Това е. – Палачът се приведе напред. – Не ми казвай, че ме накара да дойда чак дотук с надеждата да преговаряме. Несъмнено не може да си толкова глупав.
Трез оголи зъби, но после се овладя.
– Има нещо, което искаш. Всеки си има цена.
Екзекуторът вдигна ръце и бавно свали качулката си. Лицето зад диплите черен плат беше красиво като грях… и имаше очи с топлината на вледенен гранит.
– Защо бих рискувал собствения си живот заради твоите родители? Откажа ли да изпълня дадената заповед, ще има последици… а никой от вас не си заслужава риска.
– Би могъл да говориш с кралицата. Тя те слуша.
– Дори да приемем, че е вярно (а не казвам, че е така), защо да го правя?
– Защото има нещо, което искаш.
– След като очевидно знаеш всичко, какво е то според теб? – попита палачът отегчено.
– Ти си хванат като в капан, досущ като всички останали там. Не съм забравил какво е усещането… и мога да те уверя – животът от другата страна на онези стени е далеч по-хубав.
– Затова ли изглеждаш толкова ужасно?
– Само си помисли. Мога да ти осигуря всичко от света навън. Всичко.
Палачът присви очи.
– Дори техният живот да бъде пощаден, това няма да те спаси.
– Смъртта им няма да ме върне обратно. А това е причината да го сторите, нали? Е, върви при кралицата, кажи ѝ, че си разговарял лично с мен… и че не ме е грижа дали ще ги убиете. След това ѝ предложи да ги лиши от всичко, което са получили някога – дома, в който живеят, дрехите и украшенията, които са купили с получените пари, храната в долапите им. Всичко. Така кралицата отново ще бъде цяла. Няма да е изгубила нищо.
– Глупости. Тя няма половинка за дъщеря си. Всичкото това „възстановяване“ не решава проблема, че принцесата няма мъж.
– Няма да бъда аз. Отсега ти го казвам. Може да правите каквито си искате зверства с родителите ми, може да ме заплашвате с телесни повреди, може да обърнете дома ми с краката нагоре…
– Ами ако просто те отвлека, тук и сега?
Трез извади пистолета, който бе напъхал в колана на гърба си. Не го насочи към С’Екс. Опря го под собствената си брадичка.
– Опиташ ли се, ще натисна спусъка. Тогава ще имаш само едно мъртво тяло и освен ако дъщеря ѝ не е някоя извратена кучка, няма да ме иска.
С’Екс се вкамени.
– Изгубил си си шибания ум!
– Всичко, което поискаш от външния свят, С’Екс. Направи това за мен и аз ще се погрижа за теб.
Докато екзекуторът на кралицата обмисляше предложената сделка, Трез дишаше равномерно и мислеше за единствените двама души, които имаха значение. Селена… Исусе Христе, желаеше я, ала не беше достоен за жена като нея. По дяволите, дори ако тази рискована сделка сполучеше, той щеше да си остане сводник и нищо не можеше да промени миналото му.