– Не се очакваше да науча онова, на което се натъкнах. Ала преди три утрини бях в избата на замъка. Не можех да заспя и меланхолията ми ме подтикна да се разходя из подземието. Не носех свещ, а краката ми бяха обути в меки кожени обувки, затова, когато чух гласове, те не усетиха присъствието ми.
– Какво видя? – меко попита Рот.
– Има тайна стая. Под кухненските помещения. Никога дотогава не я бях виждал, защото вратата е направена така, че да изглежда досущ като стените наоколо… и изобщо нямаше да я забележа, но тя не се бе затворила както трябва. Камъче се бе търкулнало на пътя и ето как бе останал процеп, през който очите ми можеха да надзърнат. Вътре имаше три фигури, скупчени около котел, под който гореше огън. Шепнеха тихо, докато една от тях добавяше някакви листа в онова, което варяха. Зловонието беше неописуемо… и тъкмо се канех да се обърна и да продължа по пътя си… когато чух вашето име. – Абалон беше приковал очи някъде пред себе си, сякаш отново виждаше и чуваше онова, което разказваше. – Ала всъщност не говореха за вас. А за баща ви. Обсъждаха как се беше разболял и умрял… и се опитваха да преценят каква е подходящата доза за някой по-дребен. – Мъжът поклати глава. – Дръпнах се потресен, а после се отдалечих забързано. Мислите ми бяха объркани от онова, на което бях станал свидетел, и убедих себе си, че сигурно съм си го въобразил. Несъмнено не можеше да говорят за баща ви, за вашата шелан. Беше просто… та те се бяха врекли във вярност на вас и на вашата кръв. Как бе възможно подобни неща да излязат от устните им и да влязат в ушите на други? – Ясни очи, в които нямаше и следа от притворство, срещнаха тези на Рот. – Как бе възможно да го сторят?
Сдържайки надигналата се в гърдите му ярост, Рот се пресегна и сложи ръка върху рамото на младежа. Въпреки че разликата в годините им не бе толкова голяма, струваше му се, че говори на някой от съвсем друго поколение.
– Не се измъчвай за мотивите им, синко. Постъпките на нечестивите са неразбираеми за добродетелните.
Очите на Абалон като че ли овлажняха.
– Убедих сам себе си, че съм сгрешил. Докато кралицата… – Той отново зарови лице в шепите си. – Прескъпа Скрайб Върджин в Небитието, когато кралицата се свлече на пода, разбрах, че съм се провалил пред вас. Знаех, че с нищо не съм по-добър от онези, които бяха причината за злото, защото не спрях онова, което би трябвало да знам…
За да му попречи да рухне напълно, Рот стисна рамото му.
– Абалон… Абалон, стегни се.
Когато другият вампир си възвърна частица от самообладанието, Рот продължи, като внимаваше да говори спокойно, въпреки че отвътре кипеше.
– Ти не си отговорен за действията на злосторниците.
– Трябваше да дойда при вас… те убиха кралицата.
– Моята шелан е жива и невредима. – Не беше нужно да споменава разминалата се на косъм загуба. – Уверявам те, че тя е съвсем добре.
Тялото на Абалон се отпусна, останало без сили.
– Слава на пречистата Скрайб Върджин.
– А аз ти прощавам. Разбираш ли? Имаш прошката ми.
– Господарю. – Другият вампир отново падна на колене и долепи чело ò пръстена с черен диамант върху ръката на Рот. – Не го заслужавам.
– Напротив. Тъй като дойде при мен, можеш да изкупиш стореното. В състояние ли си да заведеш един от братята в онази скрита стая?
– Да – заяви мъжът без колебание и като скочи на крака, вдигна качулката си. – Още сега ще им я покажа.
Рот кимна на Агъни.
– Отиди с него.
– Господарю – отвърна братът, подчинявайки се на заповедта.
– Само още нещо, преди да тръгнеш – почти изръмжа Рот. – Можеш ли да ми кажеш кои бяха?
Абалон прикова очи в неговите.
– Да. И тримата.
Рот усети как устните му се изкривяват в усмивка, въпреки че в сърцето му нямаше и помен от щастие.
– Добре. Много добре, синко.
39
Да живееш сам, отритнат от единствения си жив родител, си имаше своите преимущества – когато цял ден не се прибереш вкъщи, никой не скърца със зъби от ужас при мисълта за възможната ти смърт.
Определено намаляваше телефонните обаждания, помисли си Сакстън, докато седеше срещу кабинета на Рот.
Понадигна се от изящната пейка и погледна над позлатения парапет. Тишина. Не се виждаха дори догени, които да чистят. В къщата определено ставаше нещо, нещо голямо… усещаше го във въздуха и макар да нямаше кой знае какъв опит с жени, знаеше какво е то.