А невероятните му очи с цвят на среднощно небе бяха езерца от състрадание.
Ала тя имаше чувството, че това е на път да се промени.
– Трябва да се махна – каза дрезгаво.
– От тази къща? Разбира се. А после ще я обявим за продажба и ти…
– От Колдуел.
Вцепенението, което го обгърна, бе толкова изразително, колкото и ако беше изригнал в действие – всичко се промени, макар той да си остана съвършено неподвижен.
– Защо?
Сола си пое дълбоко дъх.
– Не мога… не мога да остана при теб до безкрай.
– Естествено, че можеш.
– Не, не мога. – Тя отново прикова очи в носната му кърпичка. – Тръгвам си утре сутринта и ще взема баба със себе си.
Асейл се изправи рязко и закрачи напред-назад из претъпканата стая.
– Но с мен си в безопасност.
– Не мога да бъда част от живота, който водиш. Просто… не мога.
– Моят живот? Какъв живот?
– Знам какво ще последва. Сега, когато Бенлоис е мъртъв, ще трябва да пласираш стоката си някъде… и ще решиш този проблем, като лично се заемеш не само с търговията на дребно тук, в Колдуел, но и със снабдяването на едро по цялото Източно крайбрежие.
– Не знаеш какви са плановете ми.
– Но пък познавам теб. Влияние – ето към какво се стремиш, и то не е нещо лошо. Освен ако не си някой, който се опитва да избяга от… – Тя махна с ръка. – От всичко това.
– Не е нужно да бъдеш част от работата ми.
– Не става така и ти го знаеш. – Сола вдигна очи към него. – Може би щеше да е вярно, ако беше адвокат, но ти не си.
– И все пак според теб да ме напуснеш е по-добрият вариант?
Интересно, част от нея живна от това, че говори за тях, сякаш са двойка. Ала реалността много бързо стъпка този мъничък лъч светлина.
– Смяташ, че ще започнеш нова кариера?
Последвалата тишина отговори на въпроса точно както тя очакваше.
Гласът му, когато проговори, беше ядосан.
– Не мога да разбера тази внезапна промяна.
– Бях отвлечена от собствения ми дом, взета в плен и почти изнасилена. – Когато Асейл потръпна, сякаш го беше зашлевила, тя изруга. – Просто… време е да изоставя всичко незаконно и да продължа. Имам достатъчно пари, за да не ми се налага да започна работа веднага, имам и друго жилище.
– Къде?
Сола извърна очи.
– Не тук.
– Дори няма да ми кажеш къде отиваш.
– Мисля, че ще се опиташ да ме намериш. А сега съм твърде слаба, за да ти откажа.
Неочаквана миризма изригна във въздуха и Сола се огледа, мислейки си за онези мостри на одеколон, които слагаха в списанията. Ала нищо не се беше променило – в стаята все така бяха само те двамата, никъде нямаше и помен от ароматизатори за въздуха.
Той прекоси евтиния килим и се извиси над нея.
– Не искам да си тръгваш.
– Може би съм луда, но се радвам. – Сола поднесе кърпичката към устните си и ги изтри. – Не искам само аз да се чувствам така.
– Мога да те държа настрани от бизнеса. Няма да е необходимо да знаеш каквото и да било за никоя част от операциите ми.
– С изключение на това, че докато съм ти гадже или каквото там ще бъда, аз ще съм мишена. А ако баба ми живее при теб, тя също ще бъде мишена. Бенлоис има семейство – не в Щатите, но в Южна Америка. Рано или късно, тялото му ще бъде намерено или пък отсъствието му ще бъде забелязано. И може би няма да те открият. Но може и да го направят.
– Мислиш, че не съм в състояние да те защитя? – високомерно попита той.
– Мислех, че сама мога да се грижа за себе си. А онази твоя къща? Както знаеш, лично я проверих и да, трябва да ти го призная – тя е същинска крепост. Ала всичко може да се случи. Някой може да проникне вътре. Някой може да… пострада.
– Не искам да си тръгваш.
Сола отново вдигна очи към неговите и разбра, че никога, никога няма да забрави как изглежда в този миг – застанал насред малката ѝ спалня, с ръце на хълбоците, смръщено лице и объркано изражение.
Сякаш дотолкова бе свикнал да получава всичко, което поиска, във всяка сфера от живота си, че не бе в състояние да проумее какво се случва.
– Ще ми липсваш – каза тя с пресекващ глас. – Всеки ден, всяка нощ.
Ала трябваше да бъде разумна. От самото начало между тях имаше привличане, а фактът, че бе дошъл да я спаси, бе добавил ново измерение към всичко това – емоционална връзка, изкована в пещта на нейните болка и ужас. Проблемът? Нищо от това не бе основата за солидна връзка.
По дяволите, та тя го бе срещнала за първи път, докато го шпионираше по поръчка на един наркобарон. Той я беше заловил в земите си и я беше прогонил. Двамата се бяха следили тайно в нощта… докато тя не го бе видяла да прави секс с друга жена, за бога. След това се бе озовала на крачка от трагедията и накрая имаше умопомрачителен секс, който се бе оказал нож с две остриета в нейното възстановяване.