– Помислете, господарю – настоя Агъни. – Кой би наследил престола? Може би някой, който скоро ще се роди? Може би изчакват той да се появи на бял свят и тогава ще се разправят с вас.
Рот вдигна ръкавите на плаща си и докосна горната част на ръцете си. След преобразяването си той бе белязан с аналите на рода си и сега прокара пръсти по онова, което бе завинаги запечатано в кожата му, проследи кой бе жив и кой – мъртъв, кой има деца и кому предстои да роди…
Отговорът изникна пред него и той затвори очи.
– Да. Да, точно така.
– Господарю?
Рот остави плаща да се спусне на мястото си.
– Знам кого са имали наум. Мой братовчед, чиято шелан и в този миг носи в утробата си дете. Предишната нощ споменаха, че се молят на Скрайб Върджин да е син.
– За кого говорите?
– Енох.
– Наистина – мрачно каза Торчър. – Трябваше да се сетя.
Да, помисли си Рот. Главният му съветник. Домогващ се до престола за сина, който един ден щеше да издигне семейството до невиждани висини… а докато този ден настъпеше, баща му векове наред щеше да носи короната на собствената си глава.
В последвалата тишина мислите му се насочиха към стаята му за аудиенции, с писалището, отрупано с пергаменти; перодръжки и мастилници, разпилени навсякъде; списъците с проблеми, за които трябваше да се погрижи. Обичаше всичко това – разговорите, отсъжданията, успокояващия процес по вземането на решение, бавно, обмисляйки го от всички страни.
А после видя мъртвото тяло на баща си с ръце, облечени в ръкавици, и посинелите нокти на своята шелан.
– Това трябва да бъде отмъстено.
Торчър кимна.
– Братството ще открие и ще премахне…
– Не.
Двамата братя го зяпнаха.
– Те посегнаха на моята кръв. Затова аз ще пролея тяхната… със собствените си ръце.
Лицата на двамата обучени воини станаха безизразни… и Рот знаеше точно какво си мислят. Ала то нямаше значение. Той щеше да отмъсти – дължеше го на своето потекло и на своята възлюбена.
Под масата насреща му имаше четвъртита груба пейка. Издърпа я и приседна, кимвайки към казана.
– Агъни, върви и възхвали жизнената сила на моята шелан. Разгласи надлъж и шир, че е оцеляла. Торчър, ти остани тук с мен и нека изчакаме връщането на убийците. В мига, в който чуят новината, те ще слязат тук, за да направят повторен опит… и двамата с теб ще ги посрещнем.
– Господарю, навярно бих могъл да ви предложа услугите си по друг начин. – Агъни погледна към своя брат. – Позволете да ви придружа до покоите, където почива вашата шелан, и оставете ние да се оправим с онези, които ще дойдат тук.
Рот скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената.
– И вземи факлата със себе си.
41
Просто трябваше да стане и да се погледне в огледалото.
Въпреки че никога през живота си не бе познала подобно изтощение, просто трябваше да стане от леглото, да прекоси мекия килим, влачейки крака, и да отиде до обграденото от лампички огледало над умивалника. Докато се тътрузеше напред, тялото ѝ беше истинско противоречие от болезнени напрегнати мускули и блажена отпуснатост… а умът ѝ определено бе избрал второто. Не бе в състояние да задържи никаква мисъл в главата си, фрагменти от предишното денонощие изскачаха на повърхността, но така и не успяваха да накарат мозъка ѝ да заработи.
Отражението ѝ в огледалото я изуми – сякаш виждаше собствения си призрак… и то не защото беше бледа. Всъщност въпреки че бе изтощена до мозъка на костите, кожата ѝ сияеше, а очите ѝ искряха, сякаш току-що за нея се беше погрижил професионален гримьор. По дяволите, дори косата ѝ беше като от реклама за шампоан.
Не, призрачната част се дължеше на нощницата, с която беше облечена – бархетна, дълга до пода и широка като циркова палатка, с бяло-син десен, който я обгръщаше като пухкав облак.
По някаква причина това ѝ напомни за „Бийтълджус“. Все още слабата Джина Дейвис и все още не толкова сърдитият Алек Болдуин, уловени като в капан в отвъдното, бродещи из къщата си, увити в провиснали чаршафи, не по-страшни от Добрия дух Каспар.
Погледна надолу и се наведе, за да вдигне упойващия комплект, който така и не бяха използвали. Затвори калъфа и го сложи там, където го беше намерила – на плота между двата умивалника.