– Каквото и да се случва – прошепна той на брата, – няма да се намесваш. Това е заповед и искам добре да ме чуеш.
Отговорът на Торчър бе тих като въздишка:
– Както наредите.
Треперливите пламъчета на факлата хвърляха слаба светлина, ала тя бе достатъчна, та Рот да разпознае мъжа пред себе си – свещенослужител без особено влияние в двора… ала чийто баща приживе бе лечител.
Пазител на билки и отвари.
Мъжът си мърмореше под носа.
– …направи още за една нощ. Не мога да сторя невъзможното…
Докато свещенослужителят се приближаваше до работната маса, тялото на Рот реагира без никаква помощ от страна на ума му. Изскачайки от сенките, той сграбчи една мършава ръка над лакътя, влагайки цялата си сила без никакъв финес. В отговор се разнесе пронизителен писък на изненада, но после факлата се люшна към него и Рот замалко да изпусне жертвата си, когато пламъците лумнаха в очите му.
– Затвори вратата! – изкрещя той, докато се опитваше да сграбчи свещенослужителя през кръста.
Въпреки че не можеше и дума да става за сравнение в ръста им (Рот беше два пъти по-едър), одеждите на свещенослужителя бяха хлъзгави и той така се мяташе, че на краля му беше трудно да го удържи. А факлата представляваше опасност, докато се бореха за нея. По стените, по котела, по масата танцуваха сенки и Рот усети парване в ръцете, когато се опита да…
А после плащът, с който бе скрил самоличността си, пламна…
Изпепеляваща горещина жарна едната страна на тялото му и плъзна към косата му и той отскочи назад, мъчейки се да извади камата си, за да среже плата… само че оръжието беше под плаща. Единственото, което можа да направи, бе да напипа очертанията на дръжката в ножницата.
Отскачайки още веднъж назад, той опита да смъкне обемистата материя през главата си, но бързо свали ръка с писък на болка. Само за миг пламъците го обгърнаха и въпреки че се опитваше да ги потуши с ръце, беше, сякаш се мъчи да пропъди облак оси. Махайки трескаво, заслепен от агонията и горещината, докато в ушите му пращяха пламъци, кралят си даде сметка, че…
Няма да излезе жив от това…
Останал без въздух, с лудешки биещо сърце и душа, която крещеше заради несправедливостта на всичко това, на Рот му се прииска да беше различен – мъж на оръжието, а не на перото, някой, който можеше да надвие противника ловко и уверено…
Пороят се изля отгоре – зловонен, със скверен вкус… и лепкав, по-скоро мокро вълнено одеяло, отколкото течност. Със съскане и шипене, и смрад, от която очите му още повече се насълзиха, пламъците угаснаха.
В същия миг се разнесе оглушителен трясък – Торчър бе метнал котела настрани.
– Недейте да преглъщате, господарю! Изплюйте го, ако е влязло в устата ви!
Рот се наведе и изплю онова, което бе проникнало между устните му. А после в ръцете му тикнаха парцал и той избърса очите си от парещата течност.
Подпрял длани на бедрата си, Рот поемаше големи глътки въздух, с надеждата дишането му да се успокои; от усилието му се виеше свят. Или пък беше от дима. Болката. Гадостта, изсипана отгоре му.
След един дълъг миг си даде сметка, че светлината вече не трепти, и погледна натам. Торчър беше овладял факлата… и беше надвил свещенослужителя, който се беше сгърчил на пода, а краката му се мятаха конвулсивно.
– Как го… – Пристъп на кашлица прекъсна Рот. – Какво му направи?
– Срязах сухожилията на коленете му, за да не може да избяга.
Рот потръпна, ала ползата беше очевидна.
– Той е ваш, господарю, можете да правите каквото поискате с него – заяви Торчър и отстъпи назад.
Рот погледна към свещенослужителя и нямаше как да не направи сравнение между спокойното държание на брата и лекотата, с която се бе справил само за миг, и собствената си нескопосана тромавост.
Приближи се до падналия вампир и го обърна по гръб; жегна го задоволство, когато очите на другия мъж се разшириха, разпознали този, който се беше надвесил над него.
– На кого служиш? – попита Рот.
Отговорът беше нечленоразделно ломотене и преди да осъзнае какво прави, Рот го сграбчи за одеждите и го вдигна от пода. Докато го разтърсваше така, че отпуснатата глава на мъжа се разлюля напред-назад, усети, че го обзема дълбока, неудържима нужда да убива.