– Ние ще ви подготвим – заяви Торчър. – Ще ви научим на онова, което трябва да знаете, за да отмъстите за семейството си. Ще махна тялото от тук и ще направя да изглежда така, сякаш го е сполетяла злополука… това ще ни даде времето, от което се нуждаем. От сега нататък храната ще се приготвя в стаята ви за аудиенции, от личния ви доген, не от някой, свързан с двора… и всички провизии ще бъдат доставяни от нивата или небесата собственоръчно от братята. Преди да опитате каквото и да било, всеки от нас ще хапне и ще пийне от него във ваше присъствие, и ще спим пред покоите ви. Това е тържественият ни обет.
За миг единственото, което Рот бе в състояние да стори, бе да се взира в протегнатата към него ръка, сякаш беше благословия от самата Скрайб Върджин.
Отвори уста, за да изрази признателността си с думи, ала от нея не излезе нищо.
Вместо отговор той стисна десницата пред себе си… и почувства, че го вдигат, за да стъпи сигурно на краката си.
43
Свежият въздух беше полезен за ума и душата.
Докато прекосяваше заледената тераса, за да излезе в градината, Лейла стъпваше бавно и предпазливо, разперила ръце – не искаше да рискува да падне.
Интересно как само се бе изострила преценката ѝ за всичко – хлъзгави повърхности, стълби, избора ѝ на храна.
– Да излезем в нощта – каза тя на детето в утробата си.
Разбира се, лудост бе да говори на съществото, което все още не се беше появило на бял свят. Ала на Лейла ѝ се струваше, че само ако успее да поддържа диалога между тях, детето може би ще избере да остане при тях. Ако само можеше да яде правилната храна, да не падне и да си почива достатъчно… някак си, по някакъв начин, след като минеха останалите месеци, тя щеше да държи сина или дъщеричката си в прегръдките си, а не само в тялото си.
Докато стъпваше по затрупаната със сняг морава, Лейла установи, че ботушите, които бе задигнала от задния коридор, са топли, стабилни и удобни. Същото се отнасяше за якето и ръкавиците. Шапките и шаловете бе оставила – искаше студът да проясни главата ѝ.
В далечината плувният басейн се гушеше под зимната си завивка, ала тя си го представи пълен с вода, осветена отдолу, с лазурни вълнички, примамливи и нежни върху кожата и ставите. Щеше да плува веднага щом станеше възможно… и то навън. Оценяваше басейна в тренировъчната зала, но въздухът там миришеше на хлор, а след като бе свикнала с кристално бистрите, естествено свежи бани в Светилището, не си падаше…
Изведнъж се закова на място. Престана да се разсейва с маловажни мисли. Спря всичко друго, освен дишането и биенето на сърцето си.
Притвори клепачи и остави случилото се в трапезарията отново да се разиграе пред очите ѝ: видя измъченото лице на Рот, докато им съобщаваха новината; чу възмущението и агресията в гласовете на братята; спомни си как Рив се взира в краля, сякаш разчиташе неща, които тя не бе в състояние да усети.
Кор стоеше зад всичко това.
Не можеше да бъде другояче. Невъзможно бе да организираш покушение върху живота на краля, а след това да бездействаш, докато глимерата постига със законови хитрини онова, към което ти се стремиш. Не, той се спотайваше зад кулисите. Там някъде.
С внезапно свит стомах, Лейла продължи неспокойната си разходка – мина покрай басейна и навлезе в геометрично оформените официални градини. Прекоси и тях и стигна до шестметровата стена, която обграждаше цялото имение.
Докато вървеше все напред, ушите ѝ изтръпнаха. Носът – също. Ала нея не я беше грижа.
Образите на Бет, изникнала на прага на трапезарията, и Рот, погледнал към нея през дългата маса, се бореха с друг, много по-предателски и също толкова трагичен монтаж от…
Онова, за което тя отказваше да мисли.
Или поне се опитваше.
Наистина ли беше пуснала Кор в колата? Наистина ли беше седнал до нея, след като бе оставил всичките си оръжия върху капака на мерцедеса… и ѝ бе заговорил? Взел бе ръката ѝ в своята?
– Престани – укори се тя.
Нищо хубаво нямаше да излезе от това, да си припомня онази връзка, изпепеляващата искра.
Лейла забави крачка. Спря. Спомни си съвършено ясно и с немалко чувство за вина начина, по който Кор я беше гледал.
Знаеше толкова малко за него… с изключение на политическите му домогвания, той бе съвършено непознат за нея, при това – смъртно опасен непознат. И въпреки това ѝ се струваше, след като бе видяла колко неловко се чувства с нея, че не беше от онези, които често се наслаждават на жените.