И нищо чудно – с това обезобразено лице.
Ала с нея… той беше различен.
С изключение на бременността, която тя се бе погрижила да стане действителност, Лейла не беше повлияла на нищо от случилото се през живота ѝ. Ала не можеше да бездейства, докато съществуваше вероятността да е способна да направи дори нещо съвсем дребно, за да помогне на Рот в тази ужасна ситуация.
Носеше такава вина в себе си. За толкова много неща.
Но поне би могла да се опита да направи нещо за това.
Извади мобилния телефон, който Куин настояваше да носи навсякъде със себе си, и извика екрана за избиране на номер.
Кор ѝ беше казал как да му се обади, цифрите се бяха запечатали в ума ѝ в мига, в който се бяха отронили от устните му.
Никога не си бе представяла, че ще ги използва.
При всяко от седемте докосвания на екрана телефонът издаваше различен тон и ето че номерът беше набран.
Пръстът на Лейла поспря за миг над клавиша за позвъняване. И го натисна.
Треперейки от главата до петите, тя доближи тънкото, голямо колкото карта за игра устройство до ухото си. Електронен звън се разнесе веднъж... два пъти…
Лейла се обърна рязко.
Откъм лявата ѝ страна, от другата страна на стената, до ушите ѝ достигна далечен звук, толкова слаб, че ако не повтаряше съвършено ритъма на онова, което се чуваше в телефона ѝ, нямаше да му обърне внимание.
Апаратът се изплъзна от пръстите ѝ и се търкулна в снега пред нея.
Той ги беше открил.
* * *
Сола нямаше представа от колко време стоеше под топлата струя на душа в къщата на Асейл, затворила очи и облегната на стената, докато водата падаше върху раменете и се стичаше по гърба ѝ.
По някаква причина ѝ се струваше, че замръзва… въпреки че в банята имаше достатъчно пара, за да я превърне в сауна, и че според нея температурата на тялото ѝ трябва да бе скочила до четирийсет градуса.
Ала нищо не бе в състояние да докосне смразяващото усещане, настанило се в гърдите ѝ.
Беше казала на баба си, че на зазоряване тръгват към Маями.
Поглеждайки назад, виждаше, че да избере за място на своето убежище самото сърце на семейния бизнес на Бенлоис не беше добра идея. Ала с малко повече късмет Едуардо (при положение че все още беше между живите и бе посочен за наследник в завещанието на брат си) щеше да бъде твърде зает с това, да си купува бледосини бентлита и ризи с животински шарки на „Версаче“, за да си губи времето с такива като нея.
Ако изобщо знаеше какво ѝ бе направил брат му. Или какво бе възнамерявал да направи.
Рикардо пазеше толкова много неща в тайна.
Господи… какво ли му беше сторил Асейл?
Отново видя лицето му, окървавено около устата и брадичката, и ѝ стана още по-студено. Обърна се и…
– По дяволите! – изпищя, поглеждайки през запотеното стъкло.
Мъжката фигура, която се беше появила на прага, беше неподвижна като статуя и мощна като тигър. И я гледаше досущ като хищник.
В миг Сола усети, че ѝ става горещо отвътре… понеже знаеше защо е дошъл и тя също го искаше.
Асейл се приближи до стъклената врата, която ги разделяше, и рязко я отвори. Дишаше тежко и на светлината на лампата, вградена в тавана над главата ѝ, очите му бяха ярки като пламъчетата на кибритени клечки.
Пристъпи под душа, както си беше с дрехите – обувките му „Гучи“ несъмнено бяха съсипани, тъмнокафявото му велурено сако попиваше водата и придобиваше цвета на кръв.
Без да каже нито дума, той улови лицето ѝ в ръце и я притегли към устата си, устните му смазаха нейните, докато я притискаше към мрамора с цялото си тяло. Сола се предаде със стон, приемайки езика му, когато той проникна в нея, сграбчвайки раменете му през изисканите дрехи.
Беше напълно възбуден и отъркваше бедра в нейните, притискайки коравия си пенис в корема ѝ, а златната катарама на колана му я драскаше. Продължаваше да я целува по онзи отчаян, жаден начин, който си спомняш дори когато станеш на осемдесет и си прекалено стар, за да мислиш за такива неща. А после ръцете му намериха мокрите ѝ гърди и пръстите му стиснаха зърната им, докато разликата между болка и удоволствие изчезна и Сола почувства, че ако не свърши в следващия миг, ще умре…
Сякаш усетил от какво се нуждае тя, Асейл се отпусна на колене, преметна единия ѝ крак на рамото си и устните му я превзеха там долу по същия хищен начин, както устата ѝ преди малко.
Беше секс като наказание, осъждане на избора ѝ, физически израз на гнева и неодобрението му.
И може би това я правеше извратена кучка, но на Сола ѝ харесваше.