Искаше той да се нахвърли върху нея по този начин, бесен и необуздан, да се излее в нея, така че тя да не се чувства чак толкова виновна… нито толкова празна.
Сграбчвайки мократа му коса, тя изви бедра и го притисна още по-плътно към себе си, забивайки прасеца си в гърба му, за да му помогне да открие ритъм, който…
Прехапала долната си устна, Сола свърши толкова мощно, че тялото ѝ се плъзна по мрамора с пронизително скърцане.
А после, преди да разбере какво става, се озова на пода, опъната пред него, докато той сваляше подгизналото сако и копринената риза от изваяните си гърди. След това посегна към колана си, ала тя го изпревари, ръцете ѝ бяха нетърпеливи да се доберат до гладката му кожа и твърдите му контури.
Той не ѝ каза нито дума.
Нито когато разтвори краката ѝ и се намести отгоре ѝ, нито когато пенисът му проникна в нея и започна да я чука с мощни тласъци, нито дори когато се подпря над нея и прикова поглед в очите ѝ, сякаш я предизвикваше да се откаже от всичко, което той бе в състояние да ѝ даде.
Широкият му гръб улавяше струята на душа, предпазваше я от водата… така че тя виждаше всичко – свирепото му изражение, напрегнатите мускули на раменете, сенките, които хвърляха гърдите му. Мократа му коса се люлееше в ритъма на тялото му, капчици вода се процеждаха от крайчетата ѝ като сълзи, а от време на време горната му устна се повдигаше нагоре и…
Като през мъгла Сола си даде сметка, че нещо не е както трябва, в подсъзнанието ѝ се надигна сигнал за тревога. Ала тя лесно го пренебрегна, защото в същия миг я връхлетя нов оргазъм, изключвайки всяка мисъл, така че за нея съществуваше единствено усещането… единствено Асейл.
Докато сърцевината ѝ туптеше около ерекцията му, той също достигна върха, гърбът му се изви…
Без презерватив. По дяволите!
Мисълта се изпари от ума ѝ още докато пробягваше през него, тъй като оргазмът ѝ се завърна с нови сили, така че вместо да го отблъсне, тя протегна ръце и заби нокти в хълбоците му.
Точно когато освобождаването ѝ започна да стихва, нещата станаха… малко странни.
Тялото ѝ застина, докато се съвземаше, и тя почувства спазмите му дълбоко в себе си, докато довършваше онова, което бе започнал.
Само дето не беше приключил с нея.
След като свърши да еякулира, той се отдръпна почти незабавно. Сола очакваше да полежи с нея върху мрамора или пък да я вдигне на ръце и да я занесе в леглото, за да изсъхне; по дяволите, може би дори да каже нещо за това, че не беше използвал презерватив.
Или пък да изрече с думи онова, което ѝ бе показал – че не иска тя да си тръгва.
Вместо това той се подпря на една ръка, а другата започна да се движи нагоре-надолу по лъщящия му пенис. От устните му се откъсна стон, сякаш беше готов да свърши отново.
Вторият оргазъм изригна от него и Асейл го насочи право към сърцевината ѝ… и не спря дотам. След като я покри цялата там долу, той се премести нагоре, така че обля корема ѝ, ребрата, гърдите, врата, лицето ѝ. Той сякаш имаше безкраен запас от оргазми и докато топлите струи докосваха напрегнатата ѝ до свръхчувствителност кожа, Сола отново получи оргазъм и докато го правеше, вдигна ръце и ги прокара по тялото си, усети под пръстите си лепкавата топлина, с която той я покриваше, стисна гърдите си в шепи.
Някъде в подсъзнанието си разбираше, че всичко това има и друго значение.
Ала също като с липсата на презерватив, беше прекалено отдадена на момента, за да я е грижа.
Той сякаш… я бележеше… по някакъв начин.
И тя нямаше нищо против.
44
Напълно дезориентиран в мъглата, Кор си даваше сметка, че е време да се върне. Катереше се безцелно по планината сякаш от часове, а все още не бе достигнал нито връх, нито каквото и да било укрепление. Виждаше единствено вечнозелени дървета. Някой замръзнал ручей от време на време. Следи от сърни в снега…
Телефонът в джоба му иззвъня тихичко.
Въпреки че изруга под нос, той осъзна, че това (несъмнено някой от шайката, обаждащ се, за да провери какво става) е знак да прекрати тази лудост. Пък и дори да откриеше бърлогата на Братството, какво щеше да направи? Да завие като вълк под прозореца на Избраницата, докато тя не се съгласи да се срещне с него?
Единственото, което щеше да постигне по този начин, бе да се окаже заобиколен от воини… и макар да беше чувал, че червеното е цветът на любовта, кръвопролитието не беше подходящ заместител на розите.
Извади телефона си и отговори рязко:
– Да?
Пронизителен звук отекна в ухото му, достатъчно силен, за да го накара да отдръпне слушалката за миг.