Тя го стори и като го притегли към себе си, наклони глава надясно, така че той да я целуне по вената, след това наляво, за да го направи и с другата, а накрая поднесе устни към неговите, за да я докосне и там.
А после двамата с Джордж си тръгнаха.
Докато го гледаше да се отдалечава, Бет изпита болка, че го вижда толкова изпит, слаб, изтощен… макар че физически то се дължеше най-вече на онова, което тя му беше сторила през периода си на нужда. Умствено и емоционално? Мнозина бяха отговорни за това.
И тя бе една от тях.
– Трябва да има начин – заяви, без да се обръща към никого.
Господи, молеше се нейният хелрен да не отива в тренировъчната зала. Последното, което му трябваше, беше още физическо усилие… Почивка и храна – ето от какво се нуждаеше тялото му точно сега.
Ала тя познаваше изражението му прекалено добре.
45
Кор никога не бе могъл да се нарече мъж на словото. Не беше просто незапознат с каквато и да било литература, а неграмотен – в най-истинския смисъл на думата… и нерядко се случваше Троу да използва думи на английски или пък на родния им език, които той не разбираше.
И все пак логично бе да се предположи, че четирите прости думички, изречени току-що – поне взети поотделно – не би трябвало да са проблем дори за някого с неговите ограничени способности.
Ала мозъкът му отказваше да ги осмисли.
– Какво каза? – попита той дрезгаво.
Докато Лейла повтаряше онова, което беше изрекла, в уханието ѝ се долавяше острият дъх на страх.
– Можеш да ме имаш.
Кор затвори очи и сви юмруци. Тялото му вече си беше превело думите ѝ и им отговаряше – мускулите му потръпваха от желание да се добере до нея, да я повали върху студената земя и да я бележи като своя.
– Не знаеш какво говориш – чу се да промълвява.
– Знам.
– Ти носиш дете.
– Аз… – Дори и със затворени очи, си я представяше как преглъща мъчително. – Означава ли това, че не ме искаш?
Преди да отговори, Кор си пое дълбоко дъх, дробовете му горяха.
– Не – простена той. – Не означава.
Всъщност винаги когато си я представеше с друг, го пронизваше болка, от която пребледняваше. И все пак, въпреки че в тялото ѝ беше посято семето на друг, той искаше да я вземе, да я има, да я задържи…
С изключение на едно.
Отвори очи и я погледна, попивайки всяка подробност от нея – красивата ѝ коса, вдигната високо, изящните черти, деликатната шия, която копнееше да почувства под устните си. Разбира се, имаше още, което да види, ала онова, което искаше да запечата в ума си, бе преди всичко лицето ѝ.
От самото начало това с нея беше лудост… от мига, в който тя му даде китката си под кленовото дърво на онази поляна и той отпи от извора ѝ, Кор беше заразен от болест.
– Искам да ми кажеш само едно. – Очите му не преставаха да обхождат лицето ѝ, претегляйки всеки нюанс на уплашеното ѝ замръзнало изражение.
– Какво? – попита Избраницата, когато той не продължи веднага.
– Ако не беше случилото се, щеше ли някога да ми се предложиш по този начин?
Тя сведе очи. Още по-силно стисна ръце над сърцето си. Отпусна глава.
– Отговори ми – меко настоя Кор. – Кажи ми истината, та и двамата да я чуем, изречена на глас.
– Ала случилото се е факт и…
Кор протегна ръка и повдигна брадичката ѝ с възможно най-лекото докосване. – Кажи го. Трябва да чуеш собствената си истина… а те уверявам, че съм понасял и по-жестоки стрели от нея.
Сълзи изпълниха очите ѝ и те грейнаха като лунна светлина върху водите на езеро.
– Не. Не бих.
Кор усети, че се олюлява, сякаш го бяха ударили. Но както беше обещал, издържа мъчителната болка.
– Тогава отговорът ми е – не. Дори да съществуваше начин да бъде отменено случилото се с краля ти (а такъв няма), никога не бих те взел против волята ти.
– Ала аз избирам така. Това е моят избор.
Кор поклати глава.
– Единствено подтикната от друго.
Той направи крачка назад.
– Трябва да се върнеш в… – Той се огледа в мъглата, все още напълно дезориентиран. – Откъдето си дошла.
– Ти ме желаеш. – Сега гласът ѝ бе твърд и уверен. – Усещам го.
– Разбира се, че те желая. Ала не като жертвен агнец, отведен на заколение. В ума си… не го виждам така.
– Нима причината има значение?
– Някои дарове раняват по-жестоко от обидите. – Понечи да се извърне от нея и установи, че не е в състояние да помръдне. – Особено когато нищо не може да се направи за твоя Рот. Той беше сменен.