– Ако можеш да свалиш един законен крал, значи, можеш да свалиш и друг. Би могъл да върнеш Рот на престола.
– Надценяваш ме.
– Моля те.
Непоклатимостта ѝ го изпълваше с гняв, въпреки че всъщност беше добродетел.
– Защо е толкова важно за теб? Твоят живот няма да се промени. Ще бъдеш в безопасност тук… или където и да било. Братството не е разпуснато…
– Те ще те преследват.
– Тогава ще се наложи да ги убием. Надявам се да видят ползата от това, да се оттеглят с достойнство.
Всъщност направо не можеше да повярва, че казва всичко това. Ала за да не я разстрои, щеше да пощади живота на братята и Рот… стига да не му пречеха.
Лейла поклати глава.
– Лоялността им няма да го допусне. – Вдигна ръце и ги допря до бузите си, сякаш си представяше ужаса. – Отново ще избухне война. Заради теб.
– Тогава ме намрази. Така ще бъде най-добре и за двама ни.
Тя задържа поглед върху него сякаш цяла вечност.
– Боя се, че не мога да го направя.
Кор стори всичко по силите си, за да не обърне внимание на това, че сърцето му прескочи един удар.
– Трябва да се сбогувам.
– Как откри това място?
– Неотдавна те проследих до дома. Ти беше в колата, връщаше се от клиниката. Тревожех се за теб.
– И защо… дойде тази нощ?
– Трябва да вървя.
– Недей.
В продължение на един миг той разигра в ума си фантазия, в която тя му казваше същото… и то беше лично. И не само защото искаше да го склони на своя страна.
Безумието му не трая дълго. Особено когато си представи как тероризира ранения човешки мъж в изоставения ресторант без никаква друга причина, освен че бе в състояние да го направи… а после си спомни как маха гръбнаците на всички онези лесъри и ги изпраща на… кой точно от аристократите? Сякаш получателят изобщо имаше някакво значение. А после се видя как обезглавява убийци. Как ги пронизва в корема. Троши крайниците им.
Толкова много насилие имаше в миналото му.
Както и извратеността на всичко, което беше преживял във военния лагер на Блъдлетър.
И като капак на всичко – лицето му.
Имаше намерение да поеме надолу по склона. За разлика от нея, той не можеше да се дематериализира – неведнъж бе опитал да го стори, за да изкачи по-бързо планината, и се беше провалил заради мъглата.
Да, имаше намерение да си тръгне. Поради всички причини, които ѝ беше изредил, и онези, които бе запазил за себе си.
Вместо това се чу да казва:
– Ще те чакам под кленовото дърво. Утре в полунощ.
– С каква… – тя се уви по-плътно с якето си, сякаш щяха да я изядат жива – …цел?
– Нищо, за което да се тревожиш.
Този път Кор наистина се обърна и тръгна надолу… докато мислите му не се проясниха достатъчно, за да го спрат. Погледна през рамо и добави:
– Избранице. Можеш ли да откриеш пътя към дома?
– О, да… разбира се… – Само дето, когато се огледа наоколо, лицето ѝ като че придоби объркано изражение. – Да, ей там…
Не замълча, за да скрие думите си. Като че ли наистина не знаеше къде е.
Кор затвори очи и изруга. Изобщо не трябваше да идва тук… никога.
Ами ако я оставеше сама и тя не успееше да намери къде да се приюти, преди слънцето да изгрее? Ами ако бяха на половината път от мястото, където трябваше да отиде?
Сложил ръце на хълбоците си, Кор отметна глава назад и се вгледа изпитателно в небето, мислейки, че може би там ще открие поне малко здрав разум… защото очевидно бе изгубил своя.
От всички начини да умра, помисли си той…
И през ум не му беше минавало, че би могло да е заради жена.
* * *
Докато обхождаше с поглед тълпата в „Желязната маска“, Трез не можеше да каже, че се радва отново да е в играта. Бизнесът му открай време беше важен за него… е, всъщност първоначално беше на Рив, но когато Преподобния се оттегли (с гръм и трясък, така да се каже), Трез пое управлението. И да, независимо дали мястото беше негово, или на Рив, на него му харесваше да се грижи за всички дейности, да се оправя с хората, да планира нови заведения, да гледа как парите му се увеличават. Е, да, човеците си бяха трън в задника, но това беше така, независимо дали шофираш, пазаруваш в супермаркета или се опитваш да си изкараш прехраната.
Вярно, наркотиците и алкохолът определено не помагаха с последното, но все тая…
Тази вечер обаче, докато гледаше как дузината работещи момичета си изпълняват задълженията, сядат в скутове, флиртуват, хващат различни мъже за ръката и изчезват в частните тоалетни… усети, че от всичко това му се повдига.
Особено когато си спомни какво беше обещал да направи за С’Екс.