Трез без проблем овладя положението, като нападна копелето изотзад, сграбчи го за главата и завъртя рязко, така че единственото, което остана да я задържа към гръбначния стълб, беше кожата. След това улови внезапно отпуснатото тяло, блъсна го зад една купчина палети и се зае да прерови джобовете му.
Десет пакетчета хероин. Двайсетина дози кокаин… дребна работа. Около седемстотин долара в брой.
Не беше от големите играчи. Всъщност – нищо необичайно за тази част на града… ако не се броеше това, че е лесър.
Трез блъсна все още мърдащия труп на земята, извади телефона си и набра един номер. Отговориха му на третото позвъняване.
– Бъч? Здрасти, мой човек… какво става? Аха. Да. Ясно. – Погледна към лесъра и си помисли, че бавните движения на ръцете и краката му са като пъпленето на муха по перваза. – Имам едно приятелче, с което искам да те запозная. Не, не е от онези, които би искал да поканиш вкъщи на вечеря. О, да, никъде няма да отиде. Недей да бързаш.
След като затвори, погледна пакетчетата в ръцете си. Бяха белязани със символа за смърт… на Древния език.
Някой от расата търгуваше с наркотици мащабно. И работеше с лесъри.
Следващият въпрос? Кой, по дяволите, беше.
46
Наближаваше изгрев-слънце, когато Бет реши, че просто трябва да се махне от покоите. Рот все още не се беше върнал и мисълта да прекара дори само една минута с хаоса в главата си бе достатъчна, за да я накара да излезе от кожата си.
Първа спирка? Стаята на Лейла, само че Избраницата не беше там. Което навярно беше за добро, като се има предвид, че най-вероятно нямаше да прави друго, освен да ѝ досажда с въпроси за първите признаци на бременността… което би било лудост по две причини: първо, ако беше заченала, тя беше бременна от колко? Не повече от двайсет и четири часа. И второ – Лейла за малко не беше пометнала.
Така че идеята едва ли беше особено добра… при положение че Бет не искаше напълно да откачи.
Докато вървеше по коридора със статуите, реши – кухнята. Да, кухнята беше удачен избор… след като не искаше да досажда на Рот в залата с тежестите в тренировъчния център.
Той определено бе изглеждал така, сякаш има нужда да остане сам.
Докато слизаше по величественото стълбище, на Бет ѝ се струваше, че действителността се състои от две напълно отделни части. Първата беше онова, което бе пред нея – Рот и детронацията, тъжната тишина, която цареше в къщата, тревогата за бъдещето на расата. Втората част беше изцяло вътрешна и напълно физическа: подръпване в таза – дали беше вгнездяване… или наближаването на цикъла ѝ, което би означавало неуспех? Болка в гърдите – признак на зачеване… или резултат от всичкия онзи секс? Горещи вълни – остатък от хормоналния дисбаланс… или бархетът?
Единствено сериозността на положението, в което се намираха заради действията на Съвета, пречеше на вниманието ѝ да се прикове изцяло върху всяка подробност на тялото ѝ. А междувременно дълбоко в себе си дори не бе сигурна дали се надява да е бременна… или се надява да не е.
Всъщност не беше вярно.
С ръка върху корема си Бет усети, че се моли да не се е получило. Единственото по-лошо от загубата на престола… бе непосредствено след това Рот да научи, че ще става баща.
Ако и сега имаше чувството, че е изгубил наследството на родителите си, това щеше да е, като да му увесят камък, когато едва успява да се задържи на повърхността на водата. Без съмнение щеше да му се струва, че се е провалил пред детето си.
Бет прекоси фоайето и трапезарията и прекрачи в кухнята. Господи, тази призрачна пустота… обикновено тук кипеше от живот, дори през периодите на затишие между основните хранения. Да влезе тъкмо когато капаците на прозорците се спускаха и да не открие нищо на котлона, във фурната или върху плотовете, я уплаши.
По дяволите… какво щеше да се случи сега?
Щеше ли Братството да се разпадне? Къде щяха да отидат тя и Рот? Строго погледнато, след като вече не бяха Първото семейство, не биваше да остават в разточителните покои на третия етаж.
Ходеше ѝ се до тоалетната.
Тя влезе в тоалетната до кухнята, свърши си работата, изми ръце и отиде да провери хладилника за втори път.
Някой току-що беше сложил голяма кутия с нещо на долното ниво. Бързо надзърване под капака и… пиле качаторе. При нормални обстоятелства – ястие, с което на драго сърце би се заела, особено при положение че сигурно беше приготвено от Ай Ем. Ала когато го подуши, стомахът ѝ беше категоричен – не, благодаря. Същото стана и с остатъка от свинския бут. Цяла порция лингуини със сос болонезе. Доматена супа…