Или още по-добре – Кор и шайката копелета щяха да го открият.
Все тая.
Рот отново посегна да увеличи скоростта… и установи, че я е усилил докрай. Изруга и отново затича в бездруго главоломния си ритъм. Замисли се за баща си, седнал зад писалището, което самият той вече не можеше нито да види, нито да използва, заобиколен от мастилници и свитъци пергамент, перодръжки и книги с кожени подвързии.
Съвсем ясно си представяше баща си насред всичко това – с малка усмивчица на задоволство той разтапяше восък и натискаше кралския пръстен в него…
– Рот!
– Какво… – Разнесе се скърцане на гума, когато издърпа предпазителя и скочи на пода. – Бет…?
– Рот, господи…
– Добре ли си…
– Рот, открих решението…
Направо не можеше да диша.
– За… какво?
– Знам какво трябва да направим!
Запъхтян, Рот се намръщи и се улови за уреда, в случай че омекналите му крака съвсем сдадат багажа и се пльосне на земята. И все пак, въпреки че едвам си поемаше дъх, съвсем ясно усещаше миризмата на своята шелан, изострена от решителност и целеустременост.
Рот взе кърпата, която беше метнал върху контролния панел, и попи лицето си.
– Бет, за бога, ще престанеш ли…
– Разведи се с мен.
Въпреки че почти се задушаваше от упражненията, при тези думи Рот спря да диша.
– Извинявай – дрезгаво каза той. – Не те чух.
– Разтрогни обвързването ни. Считано от вчера… когато все още беше крал.
Рот поклати глава, най-различни мисли задръстиха мозъка му.
– Не може да съм те чул добре…
– Ако се отървеш от мен, ще премахнеш основанията, на които са се позовали. Ако няма основания, не могат да те свалят. Ще си възвърнеш престола и…
– Ти да не си изгуби шибания ум! – изрева той. – За какво, по дяволите, говориш?!
Последва кратка пауза.
– Рот, сериозно. Това е начинът да си възвърнеш трона.
Обвързаният мъж в него закрещя с пълно гърло и Рот усети, че е на ръба от това, да изригне… ала вече беше опустошил една стая в имението. А братята щяха да го убият, ако направеше нещо на залата с тежестите.
Опита се да овладее гласа си… и се провали с гръм и трясък:
– За нищо на света!
– То е просто лист хартия! – изкрещя тя в отговор. – Какво значение има, по дяволите!
– Ти си моята шелан!
– Става дума за морковите!
Е, това го накара да се вкамени. Тръсна глава, за да я проясни поне малко, после каза:
– Извинявай… какво?
Трудничко му беше да смени темата и от прекратяването на връзката им да скочи на някакви шибани кореноплодни.
– Виж, двамата с теб сме заедно, защото се обичаме. Някакъв си лист хартия не може да промени…
– Не, в никакъв случай. Няма да доставя на тези задници удоволствието, че са те преца…
– Чуй ме. – Бет го сграбчи за ръката и го стисна. – Искам да се успокоиш и да ме чуеш.
Беше най-странното нещо на света. Колкото и бесен да беше, когато тя му даде недвусмислена заповед по този начин, той се подчини като войник.
– Сложи задна дата на разтрогването на брака… обвързването… все едно. Не им давай никакви причини да изглежда сякаш е реакция на случилото се. След това сам реши дали искаш да останеш крал, или не. Ала по този начин няма да е по моя вина. Както стоят нещата сега, независимо дали ти харесва, или не, аз съм причината да изгубиш престола, а не съм в състояние да прекарам остатъка от живота ни, чувствайки се отговорна за нещо такова. То ще ме убие.
– Решението не е да те пожертвам…
– Не е никакво пожертване. Изобщо не искам да бъда кралица. Искам единствено да бъда до теб… и никаква корона, нито прокламация, нито каквото и да било не може да го промени.
– Дори в този момент може би носиш детето ни в утробата си. Да не искаш да ми кажеш, че нямаш нищо против то да се роди като копеле?
– За мен то няма да е копеле. Нито за теб.
– Ала за останалите…
– Като кого например? Искаш да ми кажеш, че Вишъс ще гледа на детето по различен начин? Тор? Рейдж? Който и да било от братята… или пък техните шелани? Ами Куин и Блей… Куин не е обвързан с Лейла. Означава ли това, че ще гледаш на детето им по друг начин?
– Обитателите на тази къща не са „останалите“, за които говорех.
– Кой тогава? Никога не се виждаме с глимерата… слава богу… а не мисля, че някога съм срещала дори един от онези, които наричате обикновени гражданин. Е, с изключение на Елена и Хекс, предполагам. Искам да кажа, всички тези вампири… те никога не идват тук и силно се съмнявам, че това ще се промени в бъдеще. – Тя отново стисна ръката му. – Пък и нали се тревожеше, че един ден детето ни ще трябва да се качи на престола? Е, така ще разрешим и този проблем.