Рот се отдръпна от нея… искаше да закрачи напред-назад, ала не познаваше разположението на помещението чак толкова добре, че да не се пльосне по задник на пода.
Вместо това отново избърса лицето си.
– Не искам престола достатъчно силно, за да се разведа с теб. Просто не го искам. Става въпрос за принципа, Бет.
– Е, ако от това ще се почувстваш по-добре – аз ще се разведа с теб.
Рот примига зад тъмните си очила.
– Няма да стане. Съжалявам, но няма да го направя.
Гласът на неговата лийлан се прекърши:
– Не мога да прекарам остатъка от живота си, мислейки, че вината е моя. Просто не мога.
– Ала вината не е твоя. Наистина. Виж, аз просто… трябва да оставя миналото в миналото, разбираш ли? Не бива да се вкопчвам в спомена за родителите ми по този начин. Това на никого не помага. – Той отпусна глава. – По дяволите, логично е да си помислиш, че досега ще съм го приел. Това, че ги изгубих, имам предвид.
– Не мисля, че това е нещо, което изобщо може да се приеме… особено по начина, по който се е случило с теб.
Рот отново се видя какъвто беше тогава – мършав претранс, заключен в онова скривалище, гледащ през една дупка в дървото как посичат родителите му на парчета. Пред очите му винаги се завърташе една и съща филмова лента, все същото проблясване на мечове, писъци на ужас и болка… и винаги свършваше по един и същи начин – с двамата най-важни души в живота му до този момент мъртви, мъртви, мъртви.
Нямаше да изгуби Бет. Нито дори в преносен смисъл.
– Не – заяви той с нетърпяща възражения окончателност.
Протегна ръка и я сложи върху утробата ѝ.
– Вече загубих миналото си и с нищо не мога да го променя. Ала няма да изгубя бъдещето си… нито дори в името на трона.
49
Един от проблемите с браковете, обвързванията, все тая… бе, че когато онзи, когото обичаш, наложи вето, нищо не можеш да направиш.
Докато излизаше от стаята с тежестите заедно със своя хелрен, Бет се чувстваше като балон, на който някой току-що бе изкарал целия въздух. Останала без доводи и без планове, тя ненавиждаше положението, в което се бяха озовали, ала всички пътища, извеждащи от него, бяха препречени от голямо, категорично „не“, което нямаше как да бъде заобиколено.
Вместо да го последва под душа, тя отиде в офиса и седна на бюрото, загледана в балончетата на скрийнсейвъра, които плуваха около отворената имейл програма върху екрана на лаптопа…
Горещата вълна дойде отникъде – изригна в таза ѝ и плъзна като горски пожар до крайчетата на пръстите ѝ, до стъпалата, до върха на главата ѝ.
– Исусе – промърмори тя. – Бих могла да изпържа яйце върху гърдите си.
Отвори яката на нощницата си и това помогна малко, а после вътрешната гореща струя отмина така бързо, както бе дошла, оставяйки след себе си единствено бързо охладняващата пот върху кожата ѝ.
Бет махна скрийнсейвъра от екрана и видя как електронната поща се опреснява. Адресът, на който беше настроен този компютър, беше общата кутия за краля и тя се приготви да открие дълъг списък от непрочетени писма.
Имаше само едно.
Осезаем израз на смяната във властта, предположи тя…
Изведнъж се намръщи и се приведе напред. Темата беше „Натежало сърце“. А подателят беше някой, чието име тя разпозна единствено защото беше в списъка с подписи върху онзи шибан пергамент.
Бет отвори писмото и го прочете веднъж. Втори път. Трети.
До: Рот, син на Рот
От: Абалон, син на Абалон
Дата: 04430 12.59.56
Тема: Натежало сърце
Господарю, с натежало сърце очаквам бъдещето. Присъствах на заседанието на Съвета и подкрепих вота на недоверие, с неговите остарели, тесногръди основания. Отвращавам се от себе си и от расата, заради наскорошните действия на глимерата, ала още повече от липсата ми на смелост.
Много, много отдавна баща ми Абалон служил на Вашия баща. Историята и до днес се разказва в семейството ми, макар подробностите вече да не са широко известни: когато група заговорници се обърнали против родителите Ви, баща ми застанал на страната на краля и кралицата и по този начин завинаги покрил рода ми с достойнство. Като отплата Вашият баща дарил семейството ми с финансова свобода и положение в обществото.
Тази нощ аз се оказах недостоен за това наследство. И откривам, че не съм в състояние да преглътна страхливостта си.