Не съм съгласен с действията, предприети срещу Вас… и вярвам, че и други мислят по този начин. Работя с група обикновени граждани, за да дам гласност на техните тревоги и да се обърна към глимерата за подобаваща компенсация. При общуването ми с тези граждани се убеждавам, че сред расата има мнозина, които си спомнят какво е направил баща Ви за тях и за семействата им. Въпреки че никога не са Ви срещали, това доброжелателство се простира и върху Вас и Вашето семейство. Знам, че ще споделят тъгата и загрижеността ми за това, което ни предстои.
Като признание за провала ми, аз подадох оставката си в Съвета. Ще продължа да работя с обикновените граждани, тъй като те се нуждаят от защитник… и макар да не съм особено подготвен за тази роля, трябва да се опитам да сторя нещо добро в този свят или никога вече няма да мога да заспя.
Ще ми се да бях направил повече за Вас. Вие и Вашата шелан ще бъдете в мислите и молитвите ми.
Всичко е толкова несправедливо.
С почит, Абалон, син на Абалон
Какъв прекрасен мъж, помисли си Бет, докато затваряше имейла. И той трябваше да се отърси от чувството за вина – като се имаше предвид какъв е подходът на глимерата към всичко, едва ли му бяха оставили някакъв избор.
Глимерата знаеше как да съсипва животи, без да ги отнема.
Бет погледна часовника на стената – Рот вероятно всеки миг щеше да се появи. И тогава те щяха… е, всъщност и представа си нямаше какво щяха да направят. Обикновено по това време се отправяха към леглото, но в момента това изобщо не я привличаше.
Защо пък да не се преместят в друга спалня? Не мислеше, че е в състояние дори да погледне онези натруфени покои.
Разсеяно отвори интернет експлорър и се загледа в страницата на Гугъл, поклащайки глава при вида на бутона с надпис „Чувствам се късметлия“.
Аха. Как ли пък не.
Господи, само ако Ви не мразеше всичко, свързано с „Епъл“, сега тя щеше да държи в ръката си айфон и да попита Siri какво да прави.
Благодарна беше на Рот, че е готов да отстоява брака им, но дяволите да го вземат…
Без никаква особена причина през ума ѝ пробяга сцена от „Принцесата булка“… онази, в която се женеха на олтара, пред свещеника.
„Бракът, сън насън…“
Бет се вкамени.
А после бързо написа нещо и натисна шибания късметлийски бутон.
Онова, което излезе, беше…
– Хей, готова ли си да се качваме?
Бет бавно вдигна очи към съпруга си.
– Знам какво трябва да направим.
Рот потръпна, сякаш някой беше изпуснал пиано върху крака му. А после придоби вид, сякаш главата му ще се пръсне.
– Бет. За бога…
– Обичаш ли ме, обичаш ли всичко в мен?
Рот се облегна на стъклената врата на офиса, а Джордж се сви в краката му с намерението да си подремне… сякаш очакваше това да бъде поредният дълъг разговор.
– Бет…
– Е, обичаш ли ме?
– Да – простена нейният хелрен.
– Всичко в мен – и човешката, и вампирската част?
– Да.
– И не смяташ едната за по-добра от другата, нали?
– Не.
– Значи, е като Коледа. Искам да кажа, ти не я празнуваш, но тъй като с Бъч сме свикнали да го правим, ти ни оставяш да украсим елха и всички си разменяме подаръци, нали така?
– Да – промърмори той.
– А когато става дума за зимното слънцестоене – ако някога дадеш някой от онези балове, няма да го смяташ нито за повече, нито за по-малко важно от Коледа, нали така?
– Да. – Ако се съдеше по тона му, въпросът, на който отговаряше в главата си, беше: Ако си допра пистолета до челото и дръпна спусъка, това ще сложи край на мъките ми, нали така?
– Никаква разлика?
– Никаква. Може ли да престанем вече?
– Моите вярвания, моите обичаи са също толкова важни, колкото и твоите, без никаква разлика, нали така?
– Да.
– Никаква?
– Да.
Бет скочи от компютъра.
– Чакай ме във фоайето след два часа. Облечи си нещо хубаво.
– Какво… какво, по дяволите, си намислила?
– Нещо, за което говорихме преди известно време, но така и не го направихме.
– Бет, какво става?
– Нищо. – Тя се втурна към складовото помещение, за да го изпревари в тунела. – Всичко.
– Защо не искаш да ми кажеш?
Преди да изчезне, Бет се поколеба.
– Защото се боя, че ще спориш с мен. След два часа. Фоайето.
Докато изскачаше през скрития панел, чу как Рот изруга, ала сега нямаше време за обяснения.
Трябваше да открие Ласитър. И Джон Матю.
Още сега.
* * *
Тази сутрин Селена получи първото пълно сковаване.