– Просто не разбирам – оформиха пръстите му. – Защо ми действа по този начин?
Оловносивите очи на Хекс се впиха в него и той дори не понечи да избегне лазерния ѝ поглед – ако искаше още информация за всичко това, неговата шелан бе най-добрият му шанс.
– Около емоционалната ти решетка има сянка – промълви тя, поклащайки глава. – Никога не съм виждала нещо подобно. То е сякаш… и аз не знам, сякаш анализираш живота на няколко нива едновременно. Или пък…
– Какво? – настоя да узнае той.
– Сякаш в теб има двама души.
– Точно така се чувствам. – Джон разроши бездруго разчорлената си коса. – Особено когато тя е наблизо.
– Тя ти е сестра.
Ала имаше още нещо, помисли си той. Не романтично или нещо такова. И все пак…
– Хайде. – Хекс стана от леглото. – Трябва да се приготвяме. Идеята ѝ е брилянтна.
Неговата шелан се приближи чисто гола и стегнатото ѝ мускулесто тяло в миг проясни главата му, оставяйки единствено мисълта за секс… което беше истинско облекчение. Поне по този въпрос можеше да направи нещо.
– Нека ти помогна под душа. – Тя пъхна ръка между гънките на халата му и намери коравия му пенис. – Трябва да бъдеш много, много чист за това.
Джон на драго сърце се остави да бъде отведен в банята по този начин, а когато четирийсет и пет минути по-късно излязоха, беше много по-отпуснат… и чистичък като къпано бебе.
– Да, смокинг – заяви неговата шелан, докато той стоеше пред дрешника и се взираше в дрехите, висящи от закачалките. – Определено.
Джон кимна и свали колосаната бяла риза от закачалката. Облече я, но Хекс трябваше да му помогне с копчетата, защото ръцете му трепереха, сякаш беше нервен. С панталона обаче се справи без проблем… но не и с тирантите. За тях се погрижи тя. С пояса и папийонката изобщо не си даде труда да опита – просто си стоеше там като крава за доене, докато Хекс се оправи за нула време.
Хубавото бе, че това му даде възможност по-дълго да я съзерцава.
– А сега сакото. – Тя задържа дрехата, сякаш беше мъж, кавалерстващ на дама, намествайки фината вълна на гърба му, след което го завъртя и опъна реверите. – По дяволите…
– Какво? – попита той на езика на знаците.
Пламналият ѝ поглед го обходи от главата до петите.
– Изглеждаш страшно секси.
Джон изду самодоволно гърди. Трудно бе да не го стори, когато собствената му жена го изпива с очи по този начин.
– А ти все още си гола. – Той се усмихна. – Това ми е любимият от тоалетите ти.
Само че тя не беше съвсем гола. Джон вдигна ръка и докосна медальона, който ѝ беше подарил, онзи с големия квадратен диамант в средата.
Хекс обикновено не си падаше по сантименталностите, ала сега взе дланта му между своите и я поднесе към устните си. Целуна я и промълви:
– Знам. Аз също те обичам. Завинаги.
Джон се наведе към нея и докосна устни до нейните.
Няколко минути по-късно двамата излязоха, Хекс – облечена в елегантен панталон и черна копринена риза, направо издокарана в сравнение с „тоалета“ ѝ отпреди малко, особено като се имаше предвид, че като никога беше обула чифт адски сексапилни обувки с токчета.
О, да, Джон вече знаеше какво ще правят, когато всичко това свърши.
От стаите бяха започнали да излизат и други: Блей и Куин, също в костюми; Зи и Бела с малката Нала, облечена в поредната розова феерия от коприна и тюл… което я правеше най-прелестното нещо, което Джон беше виждал.
А той дори не си падаше по деца.
Групичката пое по коридора със статуите и надолу по стълбите, без да разговаря. Така беше от мига, в който Рив бе сложил прокламацията върху масата в трапезарията. И щеше да продължи по същия начин още известно време.
Ала това, което предстоеше, щеше да помогне.
Във фоайето на долния етаж се бяха събрали още от обитателите на къщата. Рот и Бет все още ги нямаше и Джон се присъедини към останалите… които също не говореха много. По дяволите, дори Рейдж беше озаптил обичайните си щуротии… макар че, като се имаше предвид, че онзи устат паднал ангел все още не се беше появил…
– Какво, по дяволите, е това?
При думите на Ви Джон се обърна заедно с останалите… и онова, което видя на върха на величественото стълбище, го накара да примига. Веднъж. Два пъти. Цяла дузина пъти.
Ласитър стоеше на най-горното стъпало, черно-русата му коса беше вдигната в прическа помпадур, стискаше тежка Библия под мишница, а пиърсингите му улавяха светлината…
Ала нищо от това не бе истинският шок.