Рейдж поклати глава.
– Имаш ли изобщо топки? Или ангелите се раждат без такива?
Ласитър се усмихна лукаво.
– Справям се достатъчно добре. В Древната страна отбелязвах със звън пладне и полунощ.
Определено трябваше да помоли Вишъс.
– Е, оценявам всичко, което…
Изведнъж всички се смълчаха и Бет погледна към горния край на стълбището. Рот се беше появил и се извисяваше гордо с Джордж до себе си. За разлика от Джон, той не носеше смокинг, но за сметка на това беше облякъл костюм, който Бет отлично си спомняше.
Онзи, в който се беше появил на първата им „официална“ среща в дома на Дариъс.
– Защо са се събрали всички? – попита той.
– Просто ела тук – отвърна Бет.
Докато той слизаше по стълбите, Бет почувства, че дланите ѝ се изпотяват, а миг по-късно я връхлетя най-силната гореща вълна в историята и по тялото ѝ сякаш се разля огън.
Човече, не можеше ли да почака, докато е бременна или напълно преминала периода си на нужда? Усещането, че в себе си има микровълнова печка, направо я побъркваше.
Когато единствените официални обувки на Рот стъпиха върху мозаечния под, Бет си помисли, че просто не би могъл да изглежда по-великолепно. Косата му се беше разпиляла по широките плещи и стигаше до хълбоците му, а с вратовръзката приличаше на влиятелен бизнесмен. Който можеше да убива, ако поискаше.
От което хормоните на Бет в миг се разбушуваха.
– Какво става тук, Бет? – попита той.
– Ще се женим.
Рот потръпна и тя побърза да обясни, преди да е успял да се впусне в гневна тирада.
– Ти каза, че моите човешки обичаи също са от значение… че са еднакво важни. Значи, ще се оженим. Още сега. По моя начин.
Рот поклати глава.
– Но ние вече сме обвързани. Защо…
– За да можеш да се разведеш с мен и да запазиш трона. – Той отвори уста, но тя го прекъсна. – Пред семейството ни, събрало се тук. С истински свещеник.
Ласитър вдигна ръка.
– На вашите услуги. Правя също така и кръщенета. В случай че ви интересува.
Рот поклати глава.
– Това е…
– Да не искаш да кажеш, че човешката ми половина е по-малоценна?
– Ами, не. Но…
– Значи, ако извършим церемонията, тук и сега, няма да изгубим нищо. Можеш да се разведеш с мен по вампирските закони, но ние ще си останем обвързани, а ти ще запазиш трона си. – Бет вирна брадичка, въпреки че той не можеше да я види. – Добре съм го измислила, не смяташ ли?
Последва миг на мълчание със затаен дъх. А после един от братята каза:
– Направо обожавам тази жена. Направо я обожавам.
31 Леко променен текст от песента „Хрътка“ на Елвис Пресли. – Бел. прев.
51
Когато Рот се остави да го преведат през фоайето, Джордж, както обикновено, беше до него.
Честно казано, дори да не беше сляп, пак щеше да има нужда някой да го води.
Всеки миг очакваше нещо в него да се възпротиви гневно, но Бет го беше хванала натясно… по най-добрия възможен начин. Имаше право – ако нейните културни норми бяха също толкова важни за тях като двойка? Е… щом бяха „женени“ по човешкия начин, значи, бяха обвързани. Точка по въпроса.
И все пак не беше сигурен какво изпитва. Но разбира се, първия път го бяха направили напълно според традициите на расата… и въпреки че те не ѝ говореха нищо, нито имаха някакво значение за нея, тя ги беше спазила.
Струваше му се справедливо да стори същото за нея.
– Готов ли си? – тихо го попита Ласитър.
Из фоайето се разнесе шум от стъпки.
– Какво правят? – прошепна Рот в отговор.
– Оформят две редици, така че между тях да има пътека, водеща от трапезарията до нас. Намираме се на около пет метра от билярдната. Тя се скри – затвориха вратата, за да не можем да я видим.
Мислите на Рот се върнаха към деня, когато се бяха обвързали. Тогава Скрайб Върджин все още не беше изчезнала. Бет беше облечена в червената рокля на Уелси… и едва не беше припаднала, докато братята вдълбаваха осембуквеното ѝ име върху гърба му. Джон Матю, Блей и Куин ги нямаше тогава. Също като Рив и Хекс, Пейн, Мани, двете сенки и други.
Нито пък Кор и копелетата.
А оттогава бяха изгубили Уелси. Но само нея, никой друг.
Изведнъж фоайето се изпълни с музика, класическа мелодия, която бе чувал и преди, обикновено в женски филми, в които ставаше дума за… е, ами за сватби, много ясно.
– Готов? – попита Ласитър.
– Аха. – Исусе, изобщо не беше очаквал да прави нещо такова.
– Току-що кимнах на Фриц – прошепна ангелът. – И той отваря вратите.