Рот се прокашля и се приведе към него.
– С какво… с какво е облечена?
– Бяло. До прасците. Свободно. Придружавана е от брат си и носи бледочервена роза, която Рейдж извади от букета на полицата. – Ласитър замълча за миг, а после продължи: – Не сваля очи от теб, а усмивката ѝ? Сияе, приятелю. Буквално сияе.
Отведнъж цялата гадост около престола и всички причини, поради които правеха това, се изпариха – щом улови уханието на своята лийлан, единственото, за което можеше да мисли, бе че тя означава всичко за него… и то не само защото може би спасяваше престола му.
А, да – и нищо чудно да беше бременна.
– Скъпи влюбени – започна Ласитър, – събрали сме се тук, за да станем свидетели на свързването в свещен съюз на Елизабет, дъщеря на Дариъс, и Рот, син на Рот.
Значи, нямаше да използват официалните вампирски имена. Чудесно. Така изглеждаше по-човешко.
– Кой ще даде ръката на тази жена в брачен съюз?
Рот очакваше някой от братята да преведе думите на Джон. Ала той даде отговора си високо и ясно: изсвири високо, което категорично оповестяваше, че ще даде сестра си в брак.
Инстинктивно, защото нямаше никаква представа какво включва церемонията, Рот протегна ръка. Тя бе уловена от Джон Матю, който я стисна здраво, клетва, дадена и приета в ръкостискането, безмълвно обещание „ще се грижа добре за нея“, прието със също толкова безмълвно „само да си посмял да не го сториш“.
Няколко души се прокашляха. Сякаш някои от братята се бяха разчувствали.
Ласитър също се прокашля, а после се чу шумолене от прелистване на страници.
– Ъъъ… ами вижте, ще трябва да импровизирам, окей? Има ли някаква причина вие двамата да не може да направите това? Не? Страхотно.
Бет се разсмя.
– Мисля, че идеята е да изчакаш да ти отговорим.
– Всички заедно тогава, става ли? Вие, кибиците, също. Някаква причина това да не стане?
Всички обитатели на къщата извикаха едновременно с Рот и неговата шелан:
– Не!
– Човече, справяме се страхотно. – Още прелистване на страници. – Да, тук са се разпрострели надълго и нашироко. Рот?
По някаква налудничава причина той се усмихна широко.
– Да?
– Вземаш ли тази невероятна жена, която току-що ти спаси задника, за своя съпруга? Обещаваш ли да я обичаш и утешаваш, да я почиташ и да бъдеш до нея в болест и здраве, да изоставиш всички други, да ѝ бъдеш верен, докато сте живи… мамка му, трябваше да питам първо теб, Бет. Защо не отговориш ти?
– Не – намеси се Рот, широко ухилен. – Аз ще съм пръв. Да, вземам я.
Откъм множеството се разнесе подсмърчане. А после Рейдж изсъска:
– Какво? Това е красиво, окей? Майната ви на всички.
– А сега, Бет, вземаш ли за съпруг този трън в задника, който се пали от едното нищо? Обещаваш ли да го обичаш и утешаваш, да го почиташ и да бъдеш до него в болест и здраве, да изоставиш всички други, да му бъдеш вярна, докато сте живи?
– Да – отвърна Бет. – Абсолютно.
– Суууупер. – Ласитър прелисти още няколко страници. – Окей, пръстени? Имаме ли пръстени, хора?
– Сложи пръстена ми на палеца ѝ. – Рот свали огромния черен диамант, който някога бе украсявал ръката на баща му. – Ето.
– А той може да използва моя – обади се Бет. – Той е на майка му.
– Ооо, ама че сладко. – Ласитър взе пръстена на Рот. – Окей, да го направим. Благославям тези пръстени. Бет, вземи си твоя и го постави на който пръст стане. Или просто до половината… готово. Така, сега повтаряйте след мен. О, мамка му! Май първо трябваше да го направя с Рот.
– Не. – Бет отново се засмя. – Всъщност така е съвършено.
– Съвършено – съгласи се Рот.
Беше толкова… правилно. Естествено и истинско… и липсата на официалност пасваше страхотно, особено като се имаше предвид нелепата ценностна система на аристокрацията.
По дяволите, Ласитър беше същинска противоотрова от плът и кръв на всичко онова.
– Окей, Бет, повтаряй след мен: „Аз, Бет, страхотна мадама…“.
Бет се изкиска.
– Аз, Бет…
– Къде остана това със страхотната мадама? Какво? Хайде де, имам лиценз от интернет. Знам какво правя.
Рот кимна на своята лийлан.
– Има право. Ти наистина си страхотна. Смятам, че трябва да го чуем.
– Искам да чуя едно амин! – провикна се Ласитър.
– Амммммммин! – отекна из цялото имение.
– Добре, добре, добре – предаде се Бет. – Аз, Бет, страхотна мадама…
– …вземам този идиот, Рот…
– …вземам този идиот, Рот…
– …за свой съпруг, да го обичам и бъда с него от този ден нататък…
– …за свой съпруг, да го обичам и бъда с него от този ден нататък…