– …в добро и лошо, в бедност и богатство…
И изведнъж това вече не беше шега. Колкото по-напред отиваше Бет, толкова по-сериозен ставаше Ласитър и толкова повече тя трепереше, сякаш думите, които изричаше, имаха огромна стойност и значение.
Това бе нейната традиция, осъзна Бет, докато продължаваше с дрезгав глас:
– …в болест и здраве…
– …за да го обичам и да се грижа за него, докато смъртта ни раздели. Това е тържественият ми обет.
– …за да го обичам и да се грижа за него, докато смъртта ни раздели. Това е тържественият ми обет.
Ласитър отгърна нова страница.
– Приеми този пръстен като символ на моя обет и с всичко, което съм, и всичко, което притежавам, те почитам в името на Отца и Сина, и Светия дух.
Докато Бет повтаряше думите и слагаше рубинения пръстен на кутрето му, Рот трябваше да стисне зъби, за да овладее емоциите си.
– А сега, господарю – продължи Ласитър, – повтаряй след мен…
* * *
Бет не бе от онези момичета, които си мечтаят за сватбения си ден. Които го разиграват с куклите си Барби. Които, щом станат на двайсетина години, редовно си купуват сватбени списания.
Ала беше сигурна, че дори да бе една от тях, никоя от фантазиите ѝ не би приличала на случващото се – заобиколена от вампири, вероятно бременна, венчавана от паднал ангел, облечен като Елвис Пресли и правещ истинско мазало от церемонията.
И все пак, когато вдигна очи към мъжа, който всеки миг щеше да стане неин съпруг, не бе в състояние да си представи нещо, които би ѝ харесало повече. Но разбира се, когато стоиш до правилния мъж, никое от нещата, за които говорят по телевизията, никакви дизайнерски рокли, никакви водопади от шампанско, никакъв диджей, никакви схеми за настаняване и малки подаръчета за гостите нямаха значение.
– Аз, Рот, вземам теб, Бет – започна Ласитър.
– Сам ще го кажа – разнесе се гръмкият глас на съпруга ѝ. – Аз, Рот, вземам теб, Бет, за моя възлюбена съпруга, да те обичам и да бъда с теб от този ден нататък, в добро и лошо, в бедност и богатство, в болест и здраве, за да те обичам и да се грижа за теб, докато смъртта ни раздели. Това е тържественият ми обет.
Очите на Бет се замъглиха.
Докато тя подсмърчаше и се усмихваше едновременно, Рот сложи гигантския кралски пръстен на върха на палеца ѝ и с тържествена искреност заяви:
– Приеми този пръстен като символ на моя обет и с всичко, което съм, и всичко, което притежавам, те почитам в името на твоя Отец и Син, и Свети дух.
Разнесоха се ръкопляскания, спонтанни и гръмки. И Ласитър трябваше да вика, за да го чуят:
– С властта, дадена ми от Гугъл, ви обявявам за съпруг и съпруга. Можеш да целунеш булката!
Ръкоплясканията още повече се усилиха, когато Рот обви ръце около нея и я наклони назад, така че единственото, което я задържаше да не падне, бе неговата сила.
Беше нещо, което правеше редовно, несъзнателен начин да докаже физическата си способност да се грижи за нея.
– Свали ми очилата – прошепна, докато завесата на косата му падаше от двете им страни и ги скриваше от погледите на останалите. – Искам да видиш очите ми, дори и те да не могат да те видят.
С разтреперани пръсти Бет посегна към лицето му и свали плътните очила, разкривайки невероятните му очи, и ето че тя се върна назад във времето към мига, в който ги беше видяла за първи път – в подземната спалня за гости в къщата на баща ѝ.
Бяха съвсем същите, както и тогава. Бледозелени, те грееха толкова силно, че Бет трябваше да примига, и то не само защото собствените ѝ очи бяха пълни със сълзи.
– Прекрасни – прошепна тя.
– Безполезни – отвърна той с усмивка… сякаш си спомняше съвсем същия миг.
– Не, те ми показват цялата обич в сърцето ти. – Бет докосна лицето му. – А това е много полезно.
Устните на Рот се доближиха до нейните, докоснаха ги веднъж, два пъти. А после я целуна страстно и бавно.
Когато най-сетне понечи да я изправи, тя върна очилата на мястото им, а после се обърна към обитателите на къщата пламнала. Заобикаляше ги толкова много обич.
И я караше да се чувства неуязвима, каквото и да криеше бъдещето.
Гласът на Ласитър се извиси над глъчката:
– Благодаря, много ви благодаря.
Рот се наведе, погали Джордж по ухото, улови повода му и тримата поеха по пътеката към трапезарията.
Незнайно как Фриц бе успял да сътвори истински пир и сега масата беше отрупана с простичко, ала изобилно угощение.
Но първо работата.
Рив прекрачи в трапезарията и кимна на Бет, която се облегна на своя съпруг.