– Време е да подпишеш прокламацията – каза тя.
Мъчително бе да види как огромната радост на съпруга ѝ изведнъж секна.
– Също толкова важно, нали така? – прошепна тя. – Ние сме женени. Защитени сме.
– Аха… – Проточи се дълга пауза. – Мога да го направя.
Само че му отне ужасно дълго време да отиде при Рив, който развиваше пергамент с червени и черни ленти в долната част.
– Имам синя химикалка за подписа – каза Рив, изваждайки я от самуреното си палто. – Сакстън го изготви, с дата отпреди три седмици. Увери ме, че формулировката е желязна и няма нищичко, за което биха могли да се хванат.
– Желязна – повтори Рот.
Рив му подаде химикалката.
– Подпиши го и аз ще се погрижа да бъде доставено… с огромно удоволствие.
Бет пусна ръката на своя мъж, за да му даде малко лично пространство… ала очевидно той не се нуждаеше от такова, защото здраво я стисна и се изправи над пергамента.
– Какво пише? – попита дрезгаво.
Бет плъзна поглед по символите и видя единствено знаци от синьо мастило.
– Пише… – Рив се приведе към тях, – че съюзът ви е анулиран.
– Сякаш никога не е съществувал? – промълви Рот.
Рив потупа с пръст по пергамента.
– Това е политическо изявление. С политическа цел. Не става въпрос за вас двамата.
– Трябва да сложа подписа си отдолу. А нейното име фигурира в него. Така че именно за нас става въпрос.
Рив също се отдръпна и ето че Рот остана сам с думите, които не можеше да види.
Всички братя и останалите обитатели на къщата стояха назад, не се чуваше нито звук.
Няма да го направи – помисли си Бет. – Просто няма да е в състояние да го направи…
52
Докато гледаше как Селена пие от вената му, Трез нямаше нищо против, че бе зарязал случващото се в Колдуел заради това.
Беше в клуба и довършваше разни изостанали счетоводни задачи, когато получи съобщението, че всички трябва да се съберат в къщата. Начаса се отправи към имението… очаквайки да види Селена. Когато тя не се появи, той си каза да не се впряга, да я остави да дойде, когато тя реши, дрън, дрън, дрън.
Беше издържал около минута и половина, преди да се изнесе, оставяйки Ай Ем да стои във фоайето с мрачен вид и Проклетия котарак (както бе започнал да нарича животното) в ръце.
В мига, в който се озова в имението на Рив, разбра, че Селена е там, и се възбуди… но това се изпари в мига, в който я откри в къщата насред някакъв пристъп. Но разбира се, кога ли се беше хранила за последен път…
Изневиделица пенисът и топките му изреваха при мисълта, че тя споделя нещо толкова интимно, колкото храненето, с някой друг, и за да се върне на страната на ангелите, той се съсредоточи върху подръпването от китката си, гледката на устните ѝ върху кожата му, това, че именно той се грижеше за нея в този миг.
Но докога ли, почуди се част от него.
– Млъкни. – Очите ѝ се вдигнаха към неговите и той поклати глава. – Не, не ставаше дума за теб.
Прокара пръсти по косата ѝ, дивейки се на разликата между тях, колко меко бе всичко у нея, как ухаеше на пролетен въздух, макар навън да беше зима, колко дълги бяха ресниците върху бледите ѝ бузи, когато затвори очи.
Би могъл да остане така завинаги.
Ала най-сетне тя го пусна и се отдръпна. А после дойде ред на мъничко мъчение – розовият ѝ език се показа и близна раничките върху китката му, затваряйки ги… и карайки пениса му да се втвърди.
Тя лежеше в ръцете му, очите ѝ – замъглени под тежките ресници, разфокусирани от задоволеност.
– Не съм спирал да мисля за теб – тихо каза Трез. – Нито за миг.
– Да?
– Да. – Той кимна и докосна долната ѝ устна с палец. – И не само защото нещата между нас… останаха недовършени.
Усмивката ѝ би го накарала да се пльосне по задник, ако вече не беше седнал.
– Така е.
Господи, обожаваше покоя, който цареше тук. Нямаше оглушителна музика, нямаше тълпи човеци, никакъв натиск от външния свят… нито пък от с’хийб. Нито дори братята и техните шелани, колкото и страхотни да бяха. Само те двамата.
Ерекцията му стана още по-голяма и той беше принуден да премести бедрата си под главата ѝ. А после се чу да казва:
– Искам да правим любов. Още сега.
Господи, наистина ли го беше изръсил просто така? И все пак в този миг всички причини да мисли трезво му се струваха неимоверно далечни, едва доловим гръм от нощно небе, което в момента бе ясно и обсипано със звезди.
Поне докато по лицето ѝ не пробяга сянка и ленивата насита не отстъпи място на съмнение, от което му се прииска да се срита в топките.