Особено след като през времето, което бяха прекарали разделени, той си бе напомнил нещо много съществено:
Тя също бе познала много мъже.
То беше част от работата ѝ… въпреки че го болеше да мисли за това. Като Избраница, която задоволяваше нуждата от кръв на други, тя бе сексуално обучена и мъжете, които бяха пили от нея, я бяха имали. Такъв беше установеният ред.
И колкото и това да го потискаше, то вероятно ги поставяше на равни начала… въпреки че сексът, който тя беше правила, бе част от свещена роля, която спасяваше животи. При него бе ставало дума за почти болестно пристрастяване.
Минало време – помисли си той. – Много добре.
Улови се в ръка, насочи пениса си и преодоля разстоянието, което ги делеше; притисна се в нея, простенвайки, когато откри правилното място… подкрепи главата ѝ с ръце и когато очите им се срещнаха, видя, че тя спря да диша, сякаш се приготвяше за размера му.
– Ще го направя бавно – промълви и я целуна нежно.
Гласът ѝ, когато отговори, бе едва доловим шепот.
– Благодаря ти.
Докато проникваше в нея, тя бе странно неподвижна, очите ѝ бяха затворени, вампирските ѝ зъби се бяха прибрали. А единственото, на което Трез бе способен, бе да съзерцава колко е красива на фона на кървавочервената завивка, с пламнали бузи и разпиляна по възглавницата черна коса.
– Толкова си стегната – с усилие изрече той. – Господи.
– Не спирай.
– Няма…
– Направи го, просто го направи.
Трез се намръщи, мислейки си, че това е странен начин…
Стана толкова бързо, че беше невъзможно да го спре: Селена сграбчи хълбоците му, прикова го на място и с всичка сила се изтласка напред, принуждавайки го да преодолее преграда… която не би трябвало да е там.
Тя изохка от болка и в това нямаше никакъв смисъл.
– Какво, по…
Така и не довърши изречението. Не можа да довърши дори мисълта си. Да бъде обгърнат така плътно от нея, бе повече, отколкото можеше да издържи, и оргазмът, който се надигаше в него, най-сетне изригна, изливайки се в тялото ѝ.
В отговор Селена обви крака около дупето му, разтърсена от въздишка, докато той се опитваше да сдържи тласъците си до минимум. Девствена? Девствена…
И тогава си спомни думите ѝ в банята… Вземи ме, научи ме.
Девствена.
Отдръпна се толкова рязко, че тя потръпна… а той едва не се озова не само вън от леглото, но и вън от стаята.
Стомахът му се сви при вида на кръвта върху бързо спадащата му ерекция.
– Селена… Исусе, защо не каза нищо?
Тя извърна очи от неговите и се загърна с одеждите си. Дори оправи колана си, преди да се надигне върху възглавниците.
– Желаех те. Все още те желая. Съвсем просто е.
Трез посегна да разхлаби вратовръзката, която го задушаваше… и си спомни, че е чисто гол.
– Не е просто – каза дрезгаво. – Изобщо не е просто.
Последното, от което се нуждаеше, бе още една жена, за която да е задължен да се ожени: ако Фюри като Примейл му наредеше да го стори? Какво, по дяволите, щеше да прави?
Особено при положение… че се влюбваше в Селена.
* * *
Докато Трез стоеше гол в другия край на стаята, Селена си помисли, че не такова беше намерението ѝ.
Ала правилно бе постъпила, като си замълча. В последната секунда реши да не му казва… именно поради тази причина.
– Как… как… защо… – Заекването не беше добър признак. – Мислех, че си обучена като ерос.
– Така е.
– Как тогава си девствена?
– Не бях използвана по този начин.
Трез вдигна ръце с раздразнение.
– Защо аз? – А после изруга. – Имам предвид…
– Както ти казах, исках да бъда с теб. Все още го искам. – След жегването на болка, бе почувствала само миг на загатнато удоволствие… а искаше да опита повече, да научи още за физическата любов.
Уловил главата си в ръце, Трез просто си стоеше там.
– Исусе.
– Просто за да съм сигурна, че сме наясно – отривисто каза тя, – не очаквам нищо от теб. Ако за това се тревожиш. Няма да има никакво обвързване.
Не и с бъдещето, което я очакваше. Макар че, като се имаше предвид как изглежда Трез, то така или иначе, не беше особено вероятно…
– Сигурна ли си, че и Примейлът ще мисли по същия начин?
Селена вирна брадичка.
– Кой ще му каже? – Това като че ли го спря и тя сви рамене. – Няма да съм аз. А в къщата няма никой друг. Значи, ако ти не му кажеш, той никога няма да научи.