– Дайте ми минутка, дами – каза Трез, докато отиваше към плъзгащата се врата на терасата. – Ще ви го изпратя в спалнята ей там, надолу по коридора.
– Окей, шефе – отвърна момичето, което стоеше най-отпред.
Трез изчака и трите да излязат от стаята, преди да пусне С’Екс да влезе… и добре, че го направи, защото палачът действително беше бесен и само дето не съдра качулката, докато я смъкваше от главата си.
След това размаха пръст в лицето на Трез и излая:
– За в бъдеще гледай да си точен. Или споразумението ни отпада.
Тъкмо когато Трез се канеше да му се озъби в отговор, Ай Ем се намеси:
– Имахме ангажимент с краля – нещо, от което нямаше как да се измъкнем и което няма да се повтори.
Черни пламтящи очи се обърнаха към брат му.
– Погрижи се да е така.
Ай Ем отново кимна; изражението му беше измамно спокойно – издаваше го единствено потръпването на лявата му вежда… мамка му, когато това свършеше, на Трез му предстоеше да изслуша сериозно конско.
Страхотно. Още нещо, което да очаква с нетърпение.
С’Екс вдигна ръка към черната брошка на гърлото си. Голяма колкото юмрука на воин, тя бе инкрустирана с черни камъни, около които се извиваше метал… и когато я свали, одеждите му се свлякоха на пода.
Разкривайки най-обикновен впит потник и черен войнишки панталон.
Онова, което изобщо не можеше да се нарече най-обикновено, беше всичко останало у него – всеки сантиметър от кожата на мускулестите му ръце и широките плещи беше покрит с бели ритуални татуировки. Но дори и така все още можеше да мине за човек.
Което беше добре за проститутките.
– Въпреки закъснението ти – процеди С’Екс, – направих услуга на всички ви.
– Значи, родителите ни са живи? – попита Трез.
– А, да, това също. Но ще изгубят жилището си – по нареждане на кралицата. Когато я видях за последен път, майка ви беше получила нервен пристъп, защото ѝ прибираха бижутата. – По лицето на палача бавно се разля усмивка. – Нейно Величество истински се наслаждава на страданието им. Ако не знаех, че не е така, щях да си помисля, че си го планирал съвършено.
– Каква е услугата?
– Известно време Нейно Величество ще бъде заета с неща, които нямат отношение към вас.
Трез присви очи.
– В смисъл?
– За около девет месеца.
– Извинявай, какво? Не разбирам какво…
– Бременна е.
За миг Трез спря да диша. А после, след като заповяда на дробовете си отново да се заловят за работа, погледна към брат си.
– Как, по дяволите, е станало?
– Мислех, че от всички ти най-малко се нуждаеш от обяснения за това, как се правят бебетата.
– Но нали съпругът ѝ умря преди десет години?
– Аха. Толкова жалко. – С’Екс изпука кокалчетата си. – Падна лошо.
– Е, чие е тогава?
В усмивката на С’Екс имаше нещо лукаво.
– Случи се чудо.
Мили… боже.
С’Екс кимна.
– Моментът е особено подходящ за вас, защото ще бъде принудена да изчака и да види дали пак ще е дъщеря. И ако се окаже, че е, ще трябва да се разчетат звездните карти, за да се разбере коя от двете ще бъде следващата кралица. Естествено, ако е син, ти си прецакан. Но ако не е, за теб може и да има шанс – в крайна сметка ти беше обещан на тази дъщеря. Ако някоя друга наследи престола, ти си свободен.
Ай Ем изпусна бавно дъха си.
– Това е… адски добра новина. Потенциално.
– Ала все още си ми длъжник – изръмжа С’Екс. – От сега нататък ще трябва да се грижиш за мен… или аз ще се погрижа за вас двамата.
– Не се тревожи за това. – Трез повдигна панталона си; в главата му бушуваше буря. – Всичко, от каквото се нуждаеш.
– Е, така вече ми харесва.
Исусе… това променяше всичко. Или поне би могло.
Далеч по-добро решение, отколкото той би могъл да измисли.
Обсидиановите очи на С’Екс се насочиха към коридора, по който бяха изчезнали момичетата, и Трез си заповяда да се съсредоточи.
– Две правила.
Палачът го погледна.
– Мисля, че не те чух правилно.
Трез се приближи на сантиметри от него и го погледна право в очите.
– Правилата са следните: няма да ги нараняваш. Грубият секс е окей, стига те да са съгласни, ала никакви постоянни белези. И не може да пиеш от тях. Това са единствените ми ограничения и те не подлежат на обсъждане.
Със сенките винаги трябваше да поставиш граници. Особено със сянка като палача.
– Чакай малко, те да не са твои? – попита С’Екс.
– Да.
– Мамка му, защо просто не каза така? – С’Екс му протегна ръка. – Имаш думата ми. Нищо постоянно и никакво пиене на кръв.