Какво облекчение, помисли си Трез, докато здраво стискаше протегнатата ръка.
– Но ти ги давам за толкова дълго, колкото поискаш. Както и апартамента, разбира се. Когато ти се прииска нещо свежо? Знаеш къде да ме откриеш.
Палачът се усмихна и понечи да се отдалечи, ала Трез го сграбчи за ръката.
– И още нещо – те са човешки жени. За тях вампирите са просто измислица… и трябва да се погрижиш да си остане така, ако искаш това да продължи.
С’Екс изглеждаше отегчен.
– Е, добре. Но иначе би било далеч по-забавно.
Той излезе от стаята и тежките му стъпки отекнаха по коридора, а после се разнесоха гласове, след което – звук от затваряне на врата.
Трез отиде право при бара, въпреки че беше едва обед, и извади бутилка бърбън „Мейкърс Марк“. Изобщо не си губи времето с чаша – направо от бутилката бе достатъчно добро за него.
Докато алкохолът изгаряше гърлото му, на път към стомаха му, той си помисли, че би трябвало да изпитва по-голямо облекчение. Но разбира се, все още не беше извън всякаква опасност.
А преди около половин час беше отнел целомъдрието на една достойна жена.
И нищо не можеше да промени това.
– Девет живота. – Ай Ем се приближи и протегна ръка.
Трез му подаде бутилката с бърбън.
– Все още не…
Далечният стон, който се разнесе в този миг, беше женски. Също като онзи, който го последва.
– Ще ги има едновременно. И трите – промърмори Ай Ем.
Картината, изникнала изведнъж в съзнанието на Трез – палачът по гръб, с една от жените, обкрачила хълбоците му, а другата – лицето му, докато в същото време пръстите му бяха заети с третата – накара Трез да вземе бутилката обратно и да я надигне.
По дяволите, помисли си той, можеше само да се надява, че ще съумее да не изостава от апетита на С’Екс.
54
В шест часа отново започна да вали, сякаш снегът бе очаквал слънцето да залезе, преди да се заеме за работа… В полунощ нямаше никакви признаци, че виелицата ще отслабне скоро.
Загледан през прозореца на спалнята си, Кор проследяваше едрите снежинки благодарение на уличните лампи, които светеха пред къщата.
– Идваш ли?
Гласът на Троу го накара да погледне през рамо. Боецът стоеше на прага, облечен в официален костюм.
Избраницата му щеше да го чака, помисли си Кор. В това отвратително време.
При положение че дойдеше.
Но той не можеше да пропусне коронясването.
– Да – отвърна рязко и стана от стола, който беше придърпал до прозореца.
След това събра всичките си кобури и ножници, препаса ги под раменете и около кръста си и втъкна в тях пистолетите и ножовете си. Ала когато посегна към косата, Троу поклати глава.
– Не е ли по-добре да я оставиш?
– Тя идва с мен.
След като я сложи на гърба си, той скри снаряжението си под дългото кожено яке.
– Да вървим.
Докато крачеше до своя боец, Кор отказваше да срещне погледа му. Знаеше какво ще открие там, ако го направи, а нямаше никакво желание да го подлагат на анализ.
Присъедини се към копелетата на долния етаж и мълчаливо излезе заедно с тях в мразовитата нощ, материализирайки се от задния двор…
…в земите на Ичан, син на Енох.
През снежната вихрушка виждаше, че мнозина вече бяха пристигнали – зад осветените прозорци на къщата се разхождаха членове на Съвета в официално облекло.
И с основание празнуваха – това наистина беше триумф… или поне би трябвало да бъде. Ала единственото, за което Кор бе в състояние да мисли, бе жената, която стоеше насред една поляна, плътно увита в топли дрехи (или поне така се надяваше) и го чакаше. Вдигна поглед към небето и примига, когато в очите му влезе сняг.
Колко ли дълго щеше да остане да го чака…
– Оттук. – Троу посочи главния вход, който притежаваше цялата дискретност на крайпътен билборд. – Сякаш някой би могъл да го пропусне.
Толкова много светлини, до една съсредоточени върху стъклописите около червената врата, украсена със символ, наподобяващ слънце.
– Колко крещящо – промърмори Троу, докато вървяха през снега. – За съжаление, отвътре е още по-зле.
За разлика от него, Кор нямаше никакво мнение по въпроса за декора. Не го впечатлиха и многобройните униформени прислужници, които въвеждаха гостите в къщата, разхождаха се наоколо със сребърни подноси с храна и вземаха поръчки за питиета.
Не, в този миг Кор се намираше далеч от там, под кленовото дърво на една поляна и очакваше появата на една жена, за да може да ѝ даде палтото си, което да я брани от снежната вихрушка.