С тази перспектива, надвиснала над него, би трябвало да се мие на чешмата и да използва ветрило, за да се изсуши…
В първия миг не беше сигурен какво чува. Ала после, над шума от душа, разпозна звуците от напъни за повръщане.
Изскочи от мраморната кабина толкова бързо, че едва не се хлъзна по гладкия под.
– Бет! Бет…
– Добре съм – обади се тя.
Рот се втурна към отделното помещение на тоалетната и като разпери ръце, започна да опипва наоколо. Намери своята шелан на колене пред чинията; с едната ръка придържаше косата си назад, а с другата се беше подпряла на седалката.
– Ще доведа доктор Джейн.
– Не, няма…
Поредица напъни за повръщане я прекъснаха и докато стоеше над нея, на Рот му се искаше той да бе този, който се напъва и дави.
– Майната му – изруга и препъвайки се, тръгна към телефона…
Само дето апаратът иззвъня, преди да бе успял да вдигне слушалката, за да набере номера на клиниката в подземието. Мамка му, може би жената на Ви също бе започнала да чете мисли.
– Джейн?
– Ъъъ, не, господарю, Фриц е.
– А, слушай… можеш ли да ми изпратиш…
– Рот, престани. Добре съм – разнесе се гласът на Бет точно зад него.
Той се обърна рязко. Миризмата ѝ определено не говореше за медицински проблем… а тонът ѝ беше подразнен, не уплашен.
– А…
– Кого искате да ви изпратя? – попита икономът от другата страна на линията.
Бет отново се намеси:
– Рот, сериозно. Недей да безпокоиш жената, окей? Нищо ми няма.
– Тогава защо повръщаше?
– Моля? – каза Фриц. – Господарю?
– Не ти – промърмори Рот. – Или тя ще дойде, или…
– Добре, добре. Ще сляза в клиниката – отстъпи най-сетне Бет. – Нека само се облека преди това.
– Идвам с теб.
– Така и очаквах.
Рот изруга и се зачуди как ли ще преживее това – Бет или беше бременна и в такъв случай той щеше да прекара в неистов страх… колко? Осемнайсет месеца? Или пък не беше и тогава трябваше да ѝ помогне да преживее разочарованието си.
Или пък… можеше и да изгуби бебето.
Това беше третата възможност… господи, сега той бе този, на когото му се повдигаше.
– Благодаря, Фриц – каза в телефона. – След малко слизам…
– Господарю, само исках да ви уведомя, че тази вечер в къщата ще има работници.
– Работници?
– За билярдната стая. Щетите бяха… значителни. Настилката на пода трябва да бъде напълно подменена, но добрата новина е, че успях да наема онези, които са я правили, и го координирах с Тор. Мислех, че го е обсъдил с вас.
– Бяхме малко заети.
– Но не се тревожете, господарю. Взели сме всички необходими предпазни мерки. Майсторите бяха проверени от Вишъс, а братята ще са наблизо, за да надзирават работата. Боя се, че нямаме друг избор, ако искаме отново да използваме стаята.
– Всичко е наред. Не се тревожи.
– Благодаря, господарю.
Рот затвори телефона и се съсредоточи върху проблема със своята жена. Отиде до дрешника и нахлузи кожен панталон и впит потник.
– Да вървим – заяви, след като сложи твърдия повод на Джордж.
– Рот, нищо ми няма… – Пауза, а после: – О, мамка му.
Стъпки минаха забързано покрай него на път към тоалетната.
Съвсем спокойно Рот се върна при телефона… и каза на иконома да го свърже с доктор Джейн.
* * *
Трудничко ѝ бе да спори със съпруга си дали да отиде на лекар, или не, при положение че не можеше да вдигне глава от тоалетната чиния. Всеки път щом си помислеше, че пристъпът е отминал, Бет ставаше и се връщаше в спалнята… само за да се озове коленичила на мраморния под две минути по-късно, напъвайки се безуспешно да повърне.
– Няма причина да съм на легло – недоволстваше тя, вперила поглед в тавана над леглото им.
Когато Рот не отговори, тя обърна глава върху възглавницата и го изгледа сърдито. Той седеше в долния край на леглото с изпънати рамене и стисната челюст, огромното му тяло беше неподвижно като скала.
– Добре съм – добави тя.
– Аха.
– Очакват ни няколко страшно дълги месеца, ако се тревожим всеки път когато нещо ме заболи.
– Току-що се опита да си повърнеш черния дроб.
– Не съм.
– Значи, беше панкреасът?
Бет скръсти ръце на гърдите си.
– Усещам, че ме гледаш сърдито – каза Рот.
– Така е. Това е нелепо.
Почукването, което се разнесе в този миг, бе съвсем тихо. Също както и последвалото „Може ли?“.