Бет кимна.
– Да, мисля, че идеята е добра.
– Страхотно. Веднага се заемам. А междувременно ще те прегледам тук и ще ти дам нещо за гаденето…
– Честна дума, сега съм добре. Като че ми става лошо само когато се изправя.
– Окей, но нека поне ти премеря кръвното, става ли?
– Щом настояваш.
Докато протягаше ръка, Бет бе обзета от моментен пристъп на невярващо изумление. Възможно ли бе всичкият онзи секс да е подействал?
Да е изпълнил истинската си биологическа функция?
Доктор Джейн сложи маншета на апарата за кръвно и докато той се стягаше около ръката ѝ с обичайните пуфтящи звуци, Бет неволно се замисли за всички инвазивни процедури, които ѝ престоят, ако действително беше бременна. Ултразвук. Прегледи. След като цял живот бе в отлично здраве, не бе сигурна как ще се справи с всичко това.
Ала вече нямаше връщане назад.
Разнесе се съскащ звук, докато доктор Джейн гледаше малкия циферблат и слушаше през стетоскопа си.
– Съвършено. Нека ти премеря и пулса. – Тя сложи пръсти върху китката на Бет и след малко кимна. – Да. Съвсем добре.
След това се облегна назад и се загледа в нея.
– Това е лекарски поглед – каза Бет, внезапно уплашена.
– Извинявай, по навик. – Доктор Джейн прибра апарата в чантата. – Ето как стоят нещата. Мога да избера агресивен подход и да направя цял куп изследвания, но кръвното и пулсът ти са отлични, цветът ти е добър, а в момента не повръщаш. Искам да поизчакаме малко… стига да не кървиш там долу.
– Не. Изобщо.
– Чудесно. Засега ще изчакаме, но само ако ми обещаеш, че промени ли се нещо, веднага ще ми съобщиш.
– Съгласна…
Рот нахлу в стаята, следван от Фриц.
– Господи – каза Бет при вида на онова, с което се бяха натоварили. – Това цяла каса джинджифилова лимонада ли е?
– Две – оповести съпругът ѝ. – Останалите са в коридора.
Доктор Джейн се засмя и се изправи.
– За момента жена ти е съвсем добре. Но ми обеща да се обади, ако това се промени… а имам чувството, че ако тя не го стори, ти ще го направиш.
Рот кимна.
– Можеш да си заложиш задника, че е така.
Бет извъртя очи, но дълбоко в себе си всъщност нямаше нищо против, че е толкова настоятелен. Съпругът ѝ щеше отлично да се погрижи за нея… независимо дали носеше детето му, или не.
И това беше истинска любов.
56
След като изпрати доктор Джейн до вратата, Рот се върна до леглото и приседна на ръба. Бет улови ръката му и я стисна.
– Всичко ще бъде наред.
Господи, как само се надяваше да е така.
– Прозяваш ли се?
– Да. Изведнъж страшно се уморих.
– Нека ти донеса една…
– Не. Не, благодаря ти… просто искам да си почина за няколко минути. След това ще обмисля идеята да сложа нещо в стомаха.
– Още ли ти е лошо?
– Не. Просто не искам пак да ми прилошее. – Палецът ѝ го милваше по отворената длан. – Можем да се справим, Рот. С всичко това.
Тъй като не искаше да издаде параноята си, Рот кимна.
– Да, всичко ще бъде наред.
Само че вътре в себе си изобщо не го чувстваше. Ни най-малко.
– Би трябвало да слезеш в кабинета и да поработиш – промълви тя, сякаш вече потъваше в сън. – Сакстън преспа тук. Той ще ти помогне с преглеждането на имейлите и останалото.
Сякаш глимерата щеше да има какво да му каже тази вечер?
Когато слезе долу, за да донесе продоволствията, се беше натъкнал на Ривендж, който с огромно удоволствие му беше разказал за осуетената коронация на Ичан. Рив направо преливаше от задоволство заради победата – не просто бяха отнели почвата под краката на аристократите, ами направо им бяха отсекли краката.
Не биваше обаче да става наивен и да предполага, че няма отново да се опитат да му вгорчат живота.
Просто щяха да намерят друг начин да го направят.
Благодарение на Кор.
Човече, само ако можеше да докопа шибаното копеле…
– Не мога да заспя така – каза Бет. – Докато се въртиш наоколо.
– Искам да остана.
– Тук няма нищо за правене. За момента, докато не научим нещо със сигурност, сме на режим изчакване.
– Кой ще те нахрани, когато огладнееш?
Гласът на Бет омекна.
– Справях се доста добре и сама, преди ти да се появиш.
Мамка му.
В крайна сметка реши, че тя се нуждае от почивка повече, отколкото той от това, да се прави на бавачка на пораснала жена. Целуна я по устните и остави Джордж да го изведе от стаята и надолу по стълбите. Когато се озова на втория етаж, поспря. Последното място, където искаше да се намира в този момент, бе кабинетът…