Искаше да остане на телефона с нея, но въпреки това прекъсна връзката и скочи на крака. Погледна надолу и почувства, че част от гнева му се бе дължал на това, че не бе успял да се види с нея…
Изведнъж изруга. Крайниците, които беше насякъл на късчета, не се бяха превърнали в прах.
Само че тази вечер нямаше да разчиства след себе си. Човеците, които се натъкнеха на останките, щяха да имат още един повод да изпаднат в паника.
Молекулите му се понесоха по вятъра… и отново приеха физическите си очертания далеч на север, в края на тяхната поляна. Видя я начаса, застанала под огромното дърво, а бледите ѝ одежди грееха на лунната светлина.
Нетърпелив да стигне по-бързо, Кор опита да се дематериализира при нея, но умът му беше прекалено размътен, за да успее да се съсредоточи.
Закрачи през снега, за да преодолее разстоянието, което ги делеше, ала много скоро вече тичаше с всичка сила.
В този миг тя бе единствената цел, която имаше някакво значение. Когато застана пред нея, бе останал без дъх. Без ум.
От любов.
* * *
Лейла вдигна ръка към носа си.
Когато Кор застана пред нея, миризмата, която го обгръщаше, бе толкова противна, толкова отблъскващо сладникава, че я задави. Той начаса забеляза реакцията ѝ и скри окървавените си ръце зад гърба, отстъпвайки назад, така че вятърът да не духа откъм него.
– Прости ми – каза дрезгаво. – Идвам от битка.
Тъй като не долавяше и следа от миризмата на расата, Лейла въздъхна облекчено.
– Врагът ни?
– Да.
– Тогава това е правилно и достойно.
В очите му лумна огън и тя поклати глава.
– Нямам нищо против, че браниш расата ни.
– Е, това е нещо ново.
Опита да си го представи как се бие… и установи, че изобщо не ѝ е трудно. С якия врат и масивните си плещи наистина бе създаден за агресия. И все пак, макар да бе пропит от миризмата на лесъри, Лейла не се боеше от него.
– Чаках те в снега – прошепна тя.
– Тревожех се, че е така.
– Значи, е свършило. Искам да кажа – Съветът вече знае за Рот.
Кор присви очи.
– Затова ли дойде да се видиш с мен? За да злорадстваш?
– Не, ни най-малко. Просто се надявах…
Когато Лейла не довърши, той скръсти ръце; изведнъж гръдният му кош като че ли стана още по-голям.
– Изречи го на глас.
– Знаеш точно за какво говоря.
– Искам да чуя думите.
– Остави Рот на мира.
Кор се отдръпна от нея и закрачи напред-назад.
– Нека ти задам един въпрос.
– Какъвто поискаш.
– Няма да бъде безопасен въпрос за теб, Избранице. – Когато я погледна, очите му искряха в мрака. – Всъщност тази среща не е безопасна за теб.
– Ти няма да ме нараниш.
– Каква вяра имаш само в едно чудовище.
– Ти не си чудовище. Ако беше, щеше да ме убиеш онази нощ в колата.
– Въпросът ми е следният – промени темата той. – Рот наистина ли се отказа от своята жена? И знай, че опиташ ли се да ме излъжеш, ще разбера.
А може би не, помисли си Лейла. Защото бе упражнявала отговора точно на този въпрос. В продължение на часове.
Срещна уверено погледа му и каза със сигурен глас:
– Да, направи го. Прокламацията е със задна дата, но е вярна. Той се отказа от единствената си любов, за да запази онова, което се опитваш да му отнемеш.
Часове наред пред огледалото. Седнала в банята, върху меката възглавничка на малката пейка, под ярката светлина на всички лампи, които можеше да запали, тя бе повтаряла тези думи отново и отново. Докато не ги наизусти… докато смисълът им се изгуби и те се превърнаха просто в срички. Докато бе в състояние да изрече лъжата без никакво колебание и запъване.
Пък и лъжата всъщност бе отчасти вярна и това ѝ придаваше повече достоверност.
– Каква жертва – промърмори той.
Също като нея – без да издава нищо.
Възцари се дълго, дълго мълчание… изпълнено от силните удари на сърцето ѝ.
– Откажи се от тези нечестиви домогвания – каза тя най-сетне. – Моля те.
– А предишното ти предложение? Важи ли все още?
Лейла преглътна с усилие. По толкова много причини не можеше да си представи как прави секс с него. Той бе враг така сигурно, както и Обществото на лесърите… а част от него наистина бе чудовищна. Освен това никога не си бе представяла, че ще размени тялото си за нещо.
А и не беше наивна. Да, бе изпитала привличане, когато той дойде при нея и я откри в колата. Но това тук бе истинска сделка.
Най-сетне вирна брадичка.
– Да. Все още важи.
– И ако приема условията ти, ще трябва ли да изчакам раждането на детето ти? Или мога да те имам веднага?