При тези думи миризмата във въздуха се промени, тъмен дъх на подправки измести вонята, от която ѝ се повдигаше.
Ръцете на Лейла се спуснаха към корема ѝ, внезапно я обзе ужас. Ами ако изложеше на опасност малкото, което растеше в нея? Само че другите Избраници продължаваха връзките си с Примейла, нали така? Без никакви лоши последствия.
– Можеш да ме имаш, когато поискаш – каза тя с тънко гласче.
– Ами ако искам да го направим тук и сега? На студа. Както си стоиш права, с дрехите.
Сърцето се заблъска в гърдите ѝ, когато разпозна възбудата му… и се уплаши от нея. Въпреки това не отстъпи от казаното, напомняйки си, че притежава нещо, което той иска… и това ѝ даваше възможност да осигури безопасност за Рот и Бет, и детето, което може би щеше да им се роди.
– Ще го направя, както поискаш – чу се да казва.
– И всичко това за твоя крал?
– Да. За него.
Кор се усмихна, ала в усмивката му нямаше нито топлота, нито радост.
– Ще обмисля условията ти. Чакай ме тук утре в полунощ… и ще получиш моя отговор.
– Мислех, че именно за това ме повика тук тази нощ.
– Промених намеренията си.
Вместо да се дематериализира, както Лейла очакваше, той се обърна и пое надолу по пътя, по който бе дошъл, увеличавайки разстоянието между тях с всяка тежка стъпка.
Лейла затвори очи и…
– Какво му каза? – разнесе се мъжки глас зад нея.
59
Достатъчно глупости, реши Трез.
Когато се дематериализира обратно в имението на Рив, беше готов веднъж завинаги да изясни всичко, да говори с Избраницата си и да ѝ каже точно как стоят нещата. Двамата със Селена твърде дълго обикаляха един около друг и сега, когато примката, която стягаше врата му, изведнъж се беше разхлабила (колкото и дълго да траеше това), трябваше да направи нещата между него и Избраницата свой приоритет.
Както и апетитите на С’Екс, разбира се.
По дяволите. Палачът очевидно беше използвал момичетата толкова безмилостно, че не бяха в състояние да работят тази нощ. Трез беше получил съобщения и от трите и добрата новина бе, че поне те очевидно не съжаляваха за нищо – и трите го бяха попитали дали отново може да видят палача.
Ако нещата продължаваха в този дух, нищо чудно те да започнат да му плащат, за да бъдат с копелето.
По дяволите, дори не бяха повдигнали въпроса за заплащането, което им беше обещал.
Когато прие физическите си очертания на обичайното място на страничната морава, Трез с облекчение видя, че осветлението в спалнята ѝ е запалено. Слава богу. Влезе през кухнята, без да я повика и без да вдига никакъв шум. Вместо това мина като призрак през празната къща и пое по стълбището така, че нито едно стъпало да не изскърца.
На горната площадка свърна вляво и когато стигна до открехнатата врата, усети, че гърдите му се стягат.
– Селена…?
Въздухът бе наситен с уханието ѝ; знаеше, че е вътре.
– Селена? – Побутна вратата още малко… и именно тогава чу шум от течаща вода.
Наведе глава, за да не се удари в касата, и докато отново свиваше наляво, усети влагата във въздуха и топлината…
Човече…
Откри я във ваната. Отметната назад, главата ѝ почиваше върху една хавлия; тялото ѝ лежеше в дълбоката бистра вода; ръцете ѝ бяха върху ръба на старовремската порцеланова вана.
– Можех да стана – каза тя, без да си дава труда да отвори очи. – Но исках да ме видиш гола.
Трез се прокашля… нормална реакция, когато те ударят в слънчевия сплит.
– Ъъъ… може ли да поговорим?
– Мислех, че вече го направихме. – Клепачите ѝ се повдигнаха и тя погледна към него. – Или има още?
При тези думи раздвижи крака и водата се разлюля над невероятното ѝ тяло – извивките ѝ изглеждаха увеличени, сякаш се движеха… зърната ѝ бяха докоснати от влагата и оставени мокри на въздуха.
– Има още – изграчи Трез, прокарвайки език по устните си.
– Ами тогава придърпай си един стол. Освен ако не искаш да се присъединиш към мен.
По дяволите.
– Има ли някаква възможност да излезеш от ваната? И да се облечеш?
– Ако искаш да го направиш, заповядай, подчини се на порива.
Да, защото да докосне мокрото ѝ тяло, щеше да помогне невероятно.
Той изруга под носа си и придърпа един стол… защото се боеше, че ако остане прав, ще се подхлъзне и ще падне върху нея. Във нея.
Така че седна, зарови лице в ръцете си и го разтърка… и си остана така.
Водата издаде тих звук, сякаш тя се бе надигнала леко.
– Трез? Добре ли си?