– Не.
Толкова пъти в живота си бе политал в зейнала под краката му пропаст или пък миналото се бе връщало, за да му вгорчи дните. Ала никога по този начин.
– Трез? – А когато той не ѝ отговори: – Плашиш ме.
– Аз… – Мамка му, откъде да започне. – Селена, толкова съжалявам.
– Защо? – Гласът ѝ тегнеше от напрежение. – За какво се извиняваш?
От срама гърлото му се бе свило така, че едва успяваше да диша.
– Трябва да бъда откровен с теб. Напълно откровен.
– Нима досега не беше?
Той можа единствено да поклати глава.
– Виж, знаеш, че съм имал… многобройни отношения с човешката раса.
– Предишния път не се изрази точно така – отбеляза тя.
Ново поклащане на главата.
– Работата ми… имам клуб. Знаеш ли какво е това?
– Ръгби? Или бейзбол?
– Нощен клуб. Място, където хората пият и… слушат музика. – Исусе Христе. – И правят други неща.
– Да…?
Трез свали ръце от лицето си. Тя беше седнала във ваната и розовите ѝ зърна бяха на самата повърхност на водата, топлата вода ги докосваше… не че тя забелязваше.
– Имаш ли нещо против да излезеш от ваната и да си сложиш халат? – попита той.
– Няма от какво да се срамувам.
Е, по този въпрос нямаше две мнения.
– Така е. Просто ми е трудно да се съсредоточа.
– Може би искам да ти е трудно.
По дяволите, девиците не би трябвало да са толкова съблазнителни. Но разбира се, тя вече не беше такава… той се беше погрижил за това.
Мамка му.
– Е, постигна го.
– Беше започнал да ми казваш за работата си.
Трез прикова очи в пода. Най-обикновени бели плочки, стари, но добре изтъркани, така че изглеждаха свежи дори с пукнатините и липсващите парченца тук-там.
– Трез? – С крайчеца на окото си я видя как изпъва крак и пуска топлата вода. – Какво се опитваше да кажеш?
Просто го направи.
Страхотно, животът беше сведен до реклама на „Найки“.
– Занимавам се с трафик на жени. Знаеш ли какво означава това?
Селена се намръщи.
– Изкарваш ги на улицата?
– Продавам ги. Телата им. Обикновено на мъже.
Гробовно мълчание.
Трез вдигна очи и срещна нейните.
– Плащат ми за това. Аз ги продавам. Разбираш ли?
След един дълъг миг красивите ѝ ръце пуснаха ръба на ваната и се скръстиха върху гърдите ѝ.
Именно, помисли си той.
– И това не е най-лошото.
Още една дълга пауза. А после:
– Мисля, че бих искала да се облека.
Трез стана и се отправи към вратата.
– Да, и аз така предположих.
* * *
Насред затрупаното със сняг поле Лейла се обърна рязко и потисна желанието да изпищи при вида на мъжа, който излезе иззад голямото дърво. Беше войникът, онзи, който бе ранен и бе доведен в тренировъчния център на Братството. Онзи, който не я бе поправил, когато тя предположи, че е свързан с братята.
Онзи, който преди много нощи я беше довел тук, за да помогне на Кор.
– Съжалявам. – Той се поклони ниско, приковал очи в нейните. – Това едва ли би могло да се нарече подобаващ поздрав.
Лейла тъкмо се канеше да направи реверанс, когато си спомни, че той не заслужава подобно уважение. Също като Кор, той беше от противниковия лагер.
– Изглеждаш така, сякаш замръзваш – промълви войникът.
Акцентът му изобщо не бе като този на Кор; всяка дума бе съвършено произнесена, гласът му бе напевен, а не груб. Ала Лейла не можеше да бъде заблудена толкова лесно. Той вече я бе използвал веднъж.
Нямаше никакво съмнение, че би го сторил отново.
– Е, какъв разговор води с него? – попита я, присвивайки очи.
Лейла се уви още по-плътно в дрехите си.
– Смятам, че ако искаш да знаеш, би могъл и сам да го попиташ. А сега, ако ме извиниш, трябва да си вървя…
Пръстите, които се впиха над лакътя ѝ, сякаш бяха от желязо; красивото му лице беше потъмняло заплашително.
– Не, не мисля така. Искам да ми кажеш какво обсъжда с него.
Лейла вирна брадичка и го погледна право в очите.
– Искаше да знае дали е истинска.
Челото на войника се изглади и той охлаби хватката си.
– Моля?
– Прокламацията за развода. Искаше да знае дали Рот наистина се е отказал от кралицата си… и аз го уверих, че действително е така.
Войникът я пусна.
– Ако приемем, че може да ти се има доверие.
– Това с нищо не променя истината. Която, сигурна съм, можеш да откриеш и другаде.
Всъщност едва ли – като се имаше предвид, че обитателите на имението нямаха никакъв контакт с останалите от расата. Ала може би войникът не го знаеше.
– Значи, е било уредено обвързване, за което краля изобщо не го е било грижа.