– Напротив, всеки можеше да види любовта им. Той бе истински и дълбоко обвързан. – Лейла се насили да свие нехайно рамене. – Отново – вярвам, че ще го чуеш и от други.
Троу поклати глава.
– Тогава не може да се е отказал от нея.
– Може би ще е добре да претеглиш това срещу амбициите си за престола. – Лейла отстъпи дискретно назад. – Мъж, който е в състояние да се откаже от своята шелан, е готов на всичко, за да запази онова, което други се опитват да му отнемат. Врагът, когото предизвиквате с действията си, не може да бъде победен… и ще ви открие. Бъди сигурен.
– Ама че сме надъхани.
– За пореден път – това е нещо, което и сам можеш да откриеш. Или пък не. И в двата случая то не ме засяга.
Когато той я остави да направи още една крачка назад, Лейла си помисли, че вероятно ще успее да се махне.
– Не е само това. Нали?
– Не – отвърна тя.
– Тогава защо той просто не се дематериализира?
Лейла се намръщи. Не беше помислила за това.
– Трябва да попиташ него.
– Това не е неговият стил. – Очите на войника се плъзнаха по тялото ѝ. – А и мисля, че мога да се досетя. Внимавай, Избранице. Той не е такъв, за какъвто го смяташ. Способен е на измяна, каквато жена като теб не е в състояние дори да си представи.
– Ако ме извиниш, трябва да си вървя. – Тя направи реверанс и си заповяда да се съсредоточи, да се съсредоточи, да се съсредоточи…
– Бъди внимателна.
Тези думи отекваха в главата ѝ, докато се дематериализираше от поляната… и отново приемаше физическите си очертания пред главния вход на имението.
Докато се взираше във вратата пред себе си, усети, че я побиват тръпки. Боецът ѝ се струваше по-страшен от Кор – знаеше, че Кор никога няма да я нарани. Нямаше представа откъде е така сигурна, но то бе като ударите на сърцето ѝ – нещо, което усещаше в средата на гърдите си.
Другият мъж? Съвсем не беше така. Изобщо.
Лейла затвори очи. Как само ненавиждаше тази неопределеност между нея и Кор. Как щеше да издържи часовете, които оставаха до утре в полунощ? И защо я караше да чака?
Та тя вече знаеше какъв ще бъде отговорът му.
32 „Просто го направи!“ е рекламното мото на спортната марка „Найки“. – Бел. прев.
60
Селена се облече напълно, бельо и всичко останало. Въпреки че ръцете ѝ трепереха толкова силно, че едва успяваше да ги накара да я слушат.
Когато най-сетне влезе в спалнята, откри Трез седнал на стола с висока облегалка зад бюрото, на което тя понякога пишеше в дневника си. Слава богу, че след като бе приключила със записките от предишната нощ, тя бе затворила подвързаната с кожа тетрадка.
Защото беше писала за него, разбира се.
И имаше чувството, че предстои да добави още.
Той я погледна и тъмните му очи проблеснаха за миг.
– Готова ли си да го направим сега?
Прескъпа Скрайб Върджин, от всички неща, които бе очаквала да чуе от него… това беше последното.
– Как можеш да ги… продаваш? – дрезгаво попита тя.
Той въздъхна.
– Те искат парите. Аз го правя възможно. И безопасно.
– А те… ти също получаваш пари за това.
– Аха.
Трябваше да седне, преди да е паднала… и без да се замисли, отиде право до леглото. Не, не там. Вместо това избра големия фотьойл пред камината и подви крака под себе си, като се погрижи полите ѝ да покрият всеки сантиметър от кожата ѝ.
– От колко време? – чу се да пита.
– Години. Десетилетия. Първо само надзиравах нещата. Сега съм шефът.
– Не мога да си представя… нещо такова.
Трез разтърка слепоочията си.
– Знам, че не можеш.
Изведнъж Селена почувства, че ѝ е трудно да стои неподвижна. Стрелката на вътрешния ѝ компас се въртеше толкова трескаво, че тя едва успя да оформи някакво изречение:
– Знаеш ли какво? Просто ми кажи всичко. В момента си представям най-различни неща, кое от кое по-ужасно, и…
– Най-лошото е, че съм бил с няколко хиляди жени. Като нищо.
В първия миг Селена си помисли – не, не може да го беше чула правилно. Ала студената вълна, която я заля, говореше, че е точно така.
– Хиляди – немощно повтори тя.
– Най-малко. Нищо чудно да са близо десет. Хиляди, имам предвид. Мамка му, може би и повече.
Селена примига. Когато по-рано ѝ беше казал, че е бил с „много“ човешки жени, тя си бе помислила две-три дузини, не повече. Но цифрите, които споменаваше сега? Дори според критериите на един ерос, те бяха… невъобразими.
Докато се опитваше да си представи всички възможни сценарии, в които той…