– Така е.
Докато се носеха напред, Асейл се взираше през прозореца и гледаше как дърветата минават покрай тях. Къща. Онази ловджийска хижа.
Би трябвало да е по-доволен. В края на краищата това щеше да открие пред него огромни възможности за печалба. А той обичаше парите и властта, която те носеха. Наистина ги обичаше.
Ала вместо това единственото, за което бе в състояние да се тревожи, бе къде е неговата жена и дали бе успяла да се добере невредима до Маями заедно с баба си.
Не можеше да направи нищо по въпроса.
Тя си бе отишла.
Завинаги.
61
Когато Бет се събуди, първата ѝ работа беше да направи проверка на тялото си за нови позиви за повръщане. Резултатът беше отрицателен, така че тя седна и преметна крака през ръба на леглото. Колко ли дълго беше спала? Капаците на прозорците все още бяха вдигнати, значи, не се беше съмнало, но имаше чувството, че е прекарала в сън дни наред.
Сведе поглед надолу, сложи ръка върху корема си…
Мили боже, не помнеше да е гълтала баскетболна топка.
Под дланите ѝ той беше подут и твърд, толкова, че се съмняваше дали ще успее да си обуе панталона.
Първата ѝ мисъл бе да вдигне телефона и да се обади на доктор Джейн, но после обузда паниката и се изправи на крака.
– Чувствам се добре – промърмори тя. – Чувствам се съвсем добре…
Докато отиваше към дрешника, имаше чувството, че тялото ѝ е бомба, която всеки момент може да избухне… и усещането беше отвратително. До този миг изобщо не си бе давала сметка колко много приема за даденост здравето си… докато съзнателно не се бе опитала да усложни всичко…
Без никаква видима причина сатурновият пръстен се изхлузи от пръста ѝ.
Тя погледна надолу и го видя как се търкулна по килима, наведе се да го вдигне… и се намръщи. С Рот отново си бяха разменили пръстените, защото и на двамата им беше неудобно да носят нещо, което не им беше по мярка… а символите на брака им имаха смисъл, независимо на чия ръка се намираха.
Или от чия ръка падаха.
– Какво, по дяволите… – ахна тя.
Когато понечи да сложи халката на мястото ѝ, видя, че пръстите ѝ са като на скелет, кожата – опъната върху изпъкнали кокалчета и съсухрена длан.
Сърцето ѝ задумка лудешки в гърдите и тя се втурна към огледалото в банята. Запали лампите…
И ахна. Отражението, което се взираше в нея от другата страна, беше… нищо в него не беше както трябва. Буквално за една нощ лицето ѝ бе хлътнало, в бузите и слепоочията ѝ не бе останала нито грам подкожна мазнина, брадичката ѝ беше остра като нож, сухожилията на врата ѝ изпъкваха.
Вледеняващ страх я прониза в гърдите. Особено когато вдигна ръка и подръпна кожата от долната страна. Отпусната. Прекалено отпусната.
Сякаш за броени часове беше свалила поне десет килограма… с изключение на корема си.
Мъчейки се да не изпадне в паника, Бет се отправи към дрешника, за да открие нещо, което да облече. В крайна сметка извади долнище на анцуг и една от малкото ризи с копчета на Рот, която я обгърна като облак от мек бял памук… спокойно можеше да се проветрява в нея, особено при положение че тъкмо в този миг я заля нова гореща вълна.
Поне пантофите ѝ бяха съвсем по мярка.
Когато слезе на втория етаж, надникна в кабинета на Рот и не го откри зад бюрото. Може би тренираше?
Беше на път към голямото стълбище, когато го видя.
Двамата с Джордж тъкмо излизаха от трапезарията заедно с цяла върволица догени, понесли най-различни сребърни подноси през фоайето.
В мига, в който усети миризмата ѝ, Рот спря.
– Лийлан! Сигурна ли си, че не трябва да си в леглото?
Миризмата на храна моментално отвлече вниманието ѝ и гладът, който я прониза, я накара да се закове на място.
– Ъъъ… да, добре съм. Но съм гладна.
Както и уплашена до смърт.
Докато прислугата продължи към билярдната, минавайки през найлоновите завеси, Рот се приближи до подножието на стълбите.
– Нека те отведа в кухнята.
Бет слезе при него и когато той я подхвана за ръката, тя се облегна на него и пое дълбоко дъх. Вероятно просто си беше въобразила всичко онова на горния етаж. Наистина. Най-вероятно.
По дяволите.
– Знаеш ли, спах добре – промълви тя, сякаш за да успокои самата себе си. Не че подейства.
– Наистина ли?
– Аха.
Заедно двамата минаха покрай дългата маса в трапезарията и влязоха през вратата в насрещния край. От другата страна Ай Ем отново разбъркваше нещо на печката.
Той се обърна… и щом я видя, се намръщи.