– Какво? – Бет сложи ръка върху корема си. – Какво…
– Нищо – отвърна той и чукна дървената лъжица в ръба на голямата стоманена тенджера. – Искаш ли пилешка супа?
– О, да, звучи чудесно. – Бет се покачи на един от високите столове. – И може би малко хляб…
Фриц се материализира до лакътя ѝ с багета и чиния с масло.
– За вас, господарке.
Бет се засмя.
– Откъде разбра?
Рот се настани на стола до нея, а Джордж седна между двамата.
– Казах му да е готов.
Ай Ем плъзна димяща купичка със супа пред нея.
– Да ти е вкусно.
– И на него ли каза да е готов?
– Да, сянката може и да беше част от плана.
Бет взе лъжицата, която Фриц ѝ подаде, и загреба от супата, като прекрасно си даваше сметка, че и тримата мъже са приковали погледи в нея… Рот – толкова настойчиво, сякаш изведнъж си беше възвърнал зрението.
– Мммм – каза тя… и наистина го мислеше. Супата беше съвършена – простичка, лека и топла, топла, топла.
Може би бе просто защото беше преминала през периода си на нужда и не беше яла от… колко време?
– Е, какво става в билярдната? – попита, за да отвлече вниманието на мъжете от себе си.
– Оправят след мен.
Бет потръпна.
– А.
Рот намери опипом багетата, отчупи твърдото крайче и го остави настрани. Парченцето, което откъсна след това за нея, беше меко в средата и хрупкаво отвън… а маслото, с което го намаза, бе чисто, без сол.
Пасваше си страхотно със супата.
– Искате ли нещо за пиене? – попита Фриц.
– Вино? – предложи Ай Ем, но бързо се поправи: – Не, не вино. Мляко. Нуждаеш се от калций.
– Добра идея – присъедини се Рот и кимна на Фриц. – Нека бъде пълно…
– Не, не, от него ще ми се повдигне. – В миг и тримата се заковаха на място. – Както ставаше и преди… е, всичко това. Но обезмаслено ми звучи добре.
Продължиха в същия дух – тримата мъже ѝ прислужваха. Още супа? Ай Ем начаса ѝ напълни купичката. Още хляб и масло? Съпругът ѝ се зае. Още мляко? Икономът се втурна към хладилника.
Да бъде заобиколена от всички тези обикновени, ежедневни неща, наистина ѝ помогна да се успокои. Ала чувстваше, че трябва да изясни нещо, преди да са я натъпкали с храна до пръсване.
– Момчета, наистина оценявам всичко това, но дори не знаем дали наистина съм брем…
Не можа да довърши мисълта, камо ли изречението си.
Изведнъж стомахът ѝ се сви и всичко, което бе погълнала току-що, се изстреля към аварийния изход.
Едва успя да се добере до тоалетната за прислугата навреме.
Да, всичко излезе навън – супа, хляб, мляко. А после, макар да бе готова да се закълне, че е изпразнила не само стомаха, но и гърдите си, напъните продължиха и тя остана превита одве над тоалетната чиния, докато очите ѝ се насълзиха, а гърлото я заболя, сякаш беше издрано с нокти.
– Здрасти. Как сме?
Беше доктор Джейн, разбира се.
– Здрасти. Какво…
Доста време мина, преди да успее да каже каквото и да било. А, да, и още нещо – ненавиждаше начина, по който давещите се звуци отекваха в чинията.
Когато най-сетне настъпи временно затишие, Бет облегна пламналото си потно чело на ръката си, посегна отново да пусне водата… и установи, че няма сили да натисне лостчето.
– Смятам, че трябва да я заведем на лекар – каза Джейн.
– Мислех, че ти си лекар – изплю думите Рот.
– Наистина ли е нужно? – опита се да възрази Бет.
Това, че в следващия миг отново повръщаше, бе недвусмислен отговор.
* * *
Застанал до вратата на тоалетната за прислугата, на Рот му идваше да закрещи, задето е сляп. Нищо не бе в състояние да те изпълни толкова светкавично с безсилна ярост, като това, твоята шелан да е болна.
С нищо не струващите си очи той не можеше да види лицето ѝ, да прецени какъв е цветът му, изражението му, очите ѝ. А острото му обоняние? Беше отишло по дяволите – повръщането запушваше синусите му и правеше невъзможно да изтръгне каквито и да било емоционални знаци.
Единственото, което все още действаше? Ушите му… така че всеки път, когато отново ѝ прилошаваше, звуците се забиваха право в ума му.
– Окей, да вървим – дрезгаво заяви Бет най-сетне.
– Чакайте малко – излая той. – Къде ще ходите?
Гласът на Джейн, когато му отговори, беше съвършено спокоен.
– На лекар…
– Ти си шибан лекар…
Джейн сложи длан на рамото му.
– Рот. Тя се нуждае от специалист и ние го намерихме.
Какво, по… Я чакай малко.
– Това не ми звучи като Хавърс – процеди той.
– Защото не е. Тя е човек…
– А, не. Няма да го бъде, в никакъв…