Иииии – нова серия напъни.
Рот затвори очи зад тъмните си очила.
– По дяволите.
На ужасяващия фон на страданието на жена му доктор Джейн започна да му дава цял куп разумни причини защо към неговата шелан трябва да подходят много внимателно. Ала, Исусе, мисълта, че жена му ще отиде в света на хората… посред бял ден, защото шибаните щори току-що се спуснаха…
По дяволите. Адски му се искаше животът най-сетне да го извади от списъка си с гадости. Сериозно започваше да му писва да се озовава в ситуации, в които не можеше да спечели.
– …нечистокръвна, неизвестни усложнения, не може да се направи преценка…
– Не се засягай – прекъсна той малката реч на доктор Джейн, – но няма да оставя жена си да отиде там навън без шибано подкрепление, а точно сега никой не може да напусне къщата…
– Тогава аз ще я придружа.
Рот погледна натам, откъдето беше долетял гласът на Ай Ем. Първият му порив бе да реагира като обвързан мъж и да увери сянката, че и сам може да се погрижи, ако нямате нищо против. Проблемът бе, че не можеше да направи нищо... а само един задник би попречил на жена си да получи медицинските грижи, от които се нуждае.
Рот отметна глава назад и изруга.
– Сигурно ли е, че има нужда от това? – попита, без и сам да знае към кого точно се обръща.
– Да – отвърна доктор Джейн сериозно. – Напълно сигурно.
Ай Ем отново се обади:
– Нищо няма да ѝ се случи, докато е с мен. Заклевам се в честта си.
Имаше чувството, че сянката му подава десницата си… и наистина, когато протегна слепешком ръка, другият мъж я стисна.
– Какво мога да направя за теб? – чу се да казва Рот, докато отвръщаше на ръкостискането.
– Точно сега – нищо. Просто ми позволи да я заведа.
– Окей. Добре. – Само че когато пусна ръката на Ай Ем и отстъпи назад, изобщо не почувства, че приема всичко това. Но какъв избор имаше?
Ето защо не искаше дете, помисли си Рот, поклащайки глава. Това с бременността просто не беше за него.
Какво, по дяволите, щеше да прави, ако я изгубеше…
– Рот – немощно каза Бет. – Рот, къде отиде?
Сякаш бе разбрала, че малко го дели от това, напълно да изгуби разсъдъка си.
– Тук съм.
– Ще ми помогнеш ли да се кача в стаята ни? Мисля, че ще е по-добре първо да опитам да се нахраня, а не искам да го правя пред всички.
– Освен това – обади се доктор Джейн, – трябва да се обадя, за да видя кога може да ни приеме.
– Рот? Ще ме заведеш ли горе?
В миг той взе своята възлюбена в обятията си и нежно я вдигна от пода.
И начаса почувства, че отново има сигурна почва под краката си. Овладян. Готов да запази спокойствие, ако не за друго, то за да ѝ спести тревогата за него.
– Благодаря ти… – прошепна Бет и главата ѝ се сгуши в сгъвката на ръката му.
– За какво?
Тя отговори едва когато Джордж ги отведе до подножието на стълбището и Рот се заизкачва по него.
Отговорът ѝ се състоеше от една-единствена дума.
– За всичко.
62
Беше седем часът и двайсет и три минути сутринта, когато Сола излезе на терасата и видя ширналия се пред нея океан.
– Почти си струваше дългото шофиране – промълви тя.
Слънцето тъкмо изгряваше: безбрежната синя вода се сливаше с цвета на утринното небе и единствено розовите облаци на зората показваха дирята на хоризонта между небето и земята.
Марисол се настани на един градински стол и простена, когато всички стави, които имаше, както и няколко, за чието съществуване дори не беше подозирала, нададоха вик на протест. Човече, наистина беше схваната. Но разбира се, какво друго да очаква, след като беше прекарала двайсет и четири часа зад волана. А и не само костите я боляха. Десният прасец я пробождаше, сякаш обмисляше дали да не се схване напълно, въпреки че през навярно осемдесет процента от пътуването беше използвала системата за автоматичен контрол на скоростта.
Господи, въздухът тук, на юг, бе толкова мек и приятен, дори през декември.
А влажността беше страхотна. Кожата ѝ буквално пиеше влагата… също като косата ѝ – краят на опашката, в която я беше прибрала, бе започнал да се накъдря.
– Ще отида да спя – оповести баба ѝ.
Сола погледна назад през мрежестата врата.
– Аз също. След малко влизам.
– Никакво пушене – скастри я възрастната жена.
– Спрях ги преди две години.
– И няма да започнеш отново.
С тези думи баба ѝ кимна и потъна в сенките на всекидневната.
Сола отново се обърна към океана. Жилището ѝ в Маями се намираше на петия етаж в една старичка сграда – непретенциозен апартамент от около сто и четирийсет квадрата, за който преди няколко години беше платила в брой, след което го беше обзавела с евтини мебели. Комплексът разполагаше с басейн и тенис корт… макар че в момента беше почти празен, тъй като празниците тепърва предстояха и повечето от птичките от снежните земи все още не бяха долетели, за да прекарат остатъка от зимата тук.