Ала ето че го правеше.
Преди най-сетне да потъне в сън, Сола посегна към нощното шкафче, отвори чекмеджето и сложи Библията на баща си под възглавницата.
Важно бе да поддържа някаква връзка с нещо, каквото и да било.
В противен случай? Ужасно се страхуваше, че отново ще нахвърля багажа си във взетия под наем форд и ще поеме назад. А глупостта просто не беше опция.
След всичко, което се беше случило през последните дни, тя изобщо не искаше да научи какво сполетява онези, които не удържат на думата, дадена на Добрия дядо.
И не, тя определено нямаше предвид Дядо Коледа.
63
Добре, че никога не си бе мечтала какво е да научи, че е бременна.
Докато седеше в симпатичната чакалня, заобиколена от меки столове в пастелни тонове, списания за менопаузата и майчинството и жени, които бяха или на двайсет и няколко, или на петдесет и няколко години, Бет бе сигурна в едно – какъвто и да беше резултатът от прегледа ѝ, положителен, отрицателен или твърде-рано-е-да-се-каже, тя никога не би могла да измисли нещо такова във фантазиите си.
Без съпруга си. Придружавана от сянка с достатъчно скрити оръжия, че да взриви танк… или пък самолетоносач. След като беше пила кръв, за бога, едва двайсетина минути преди да излезе от къща с размерите и вида на Версайския дворец.
Да, определено не беше нещо, което би могла да прочете в… Тя взе най-близкото списание. „Съвременно майчинство“ например.
Прелисти пъстрите страници и откри най-различни Щастливи, Задоволени Майки, гушнали своите Малки Ангелчета, докато държаха речи за светостта на кърменето, огромното значение на допира на кожа до кожа и колко е важен онзи първи лекарски преглед след раждането.
– Доповръща ми се – промърмори Бет и метна пропагандата настрани.
– По дяволите – изруга Ай Ем и скочи на крака. – Отивам да намеря тоалетна…
– Не, не. – Тя го дръпна да седне. – Искам да кажа, то беше просто израз.
– Сигурна ли си?
– Напълно. И следващия път, когато нещо ме издразни, обещавам да си го кажа направо. Никакви метафори.
Ай Ем с усилие се напъха в мекия стол. Беше толкова едър, че преливаше над облегалките за ръцете и гърба… и привличаше доста внимание.
Макар и не само заради размерите си.
Всяка необвързана жена, която влезеше, минеше покрай тях или работеше на регистратурата, го гледаше… по начин, който доказваше, че не си мъртва от врата надолу само защото си бременна, яйчниците ти забавят скорост или пък си изтощена от звънящи телефони, цял куп пациенти и една камара канцеларска работа.
– Бил ли си женен някога? – попита го Бет.
Той поклати разсеяно глава; тъмните му очи се оглеждаха наоколо, сякаш беше готов да я брани с живота си.
Което беше страшно мило.
– Влюбвал ли си се някога?
Ново поклащане на главата.
– Искаш ли да имаш деца?
Той я погледна и се изсмя глухо.
– Правилно ли чух, че някога си била журналистка?
– Толкова ли си личи?
– Аха. Но не се тревожи. Нямам какво да крия. – Той кръстоса крака – глезен върху коляно. – Знаеш ли, покрай всичко, което се случва с брат ми през тези години, дори не мисля по този начин, разбираш ли ме? Трябва да оправя нещата с него, а не е, като да съм постигнал особен напредък досега.
– Наистина съжалявам. – Бет беше чула достатъчно от клюките в къщата, за да е наясно с положението им в основни линии. – Ако трябва да съм откровена, все очаквам някоя от тези нощи да сляза долу и да открия, че ви няма.
Ай Ем кимна.
– Нищо чудно наистина да се случи…
– Марклон, Бет? – повика една сестра откъм отворената врата насреща им.
– Аз съм. – Бет се изправи, преметна чантата си през рамо и се отправи натам. – Ето ме.
Господи, на това му се казваше да ти прилошее – само при мисълта да влезе и да се види с лекарката почувства, че този път наистина ще повърне…
Сестрата се усмихна и се отмести, пропускайки я да влезе в малка стая за първоначален преглед.
– Тук само ще ви претегля и ще ви премеря кръвното.
– Ще я подържиш ли за малко? – попита Бет и подаде чантата си на Ай Ем.
– Аха.
Докато той вземаше чантата ѝ, сестрата поспря и плъзна поглед от главата до петите му. След това цялата пламна и се прокашля.
– Добре дошли – обърна се тя към него.
Ай Ем кимна и продължи да обхожда помещението зад нея с поглед. Сякаш от стаята за прегледи щяха да изскочат двойка нинджи или нещо такова.
Бет не можа да сдържи усмивката си, когато сестрата отново насочи вниманието си към нея и се зае да измери жизнените ѝ показатели.