След като приключиха, сестрата ги съпроводи по един коридор с десетина номерирани стаи, издържан в същите кремаво-кафяви тонове като чакалнята и със същите произведения на „изкуството“, целящи да придадат по-уютен вид на място, пълно с медицинско оборудване и персонал в бели престилки.
– Номер пет, ако обичате – каза сестрата и отново се отдръпна, за да им направи място.
Когато Ай Ем мина покрай нея, тя направи още една крачка назад, а очите ѝ се разшириха, сякаш ѝ харесваше как мирише.
След това се отърси и влезе, затваряйки вратата след себе си.
– Моля, седнете на кушетката за прегледи. А вие, господине, може да се настаните, където поискате.
Сянката си избра мястото точно срещу входа, приковал поглед в него, сякаш предизвикваше някого, когото и да било, да прекрачи прага.
Бет отново се усмихна и неволно се запита какво ли би си помислила сестрата, ако знаеше, че той е готов да се нахвърли върху всеки, който не му се харесаше. И да го убие.
Може би да го нареже и да го направи на яхния.
Господи, надяваше се това в супата да беше само пиле…
– Госпожо Марклон?
Бет се отърси от мислите си.
– О, извинявайте. Какво?
Частта с медицинската ѝ история мина бързо, тъй като преди преобразяването си тя бе съвършено здрава, а естествено, нямаше да ѝ каже, че преди две години се беше превърнала във вампир.
Много ясно.
– И от колко време смятате, че сте бременна?
– Ако трябва да съм честна, дори не съм сигурна, че съм бременна. Но е възможно и много ми прилошава… и ми се искаше да се уверя, че всичко е наред.
– Правили ли сте си домашен тест за бременност?
– Не. Трябваше ли?
Сестрата поклати глава.
– Можем да направим кръвен тест на място, ако лекарката прецени, че е необходимо. Що се отнася до повръщането – много жени страдат от сутрешно гадене, което всъщност си трае по цял ден… но всичко е съвсем наред.
– Господи, не мога да повярвам, че говоря така.
Сестрата се усмихна и довърши медицинския ѝ картон.
– Окей, а сега облечете тази нощница, ако обичате. – В скута на Бет се озова квадрат от сгъната хартиена материя. – Лекарката ей сега ще дойде.
– Благодаря.
Вратата щракна зад сестрата.
– Не мога да те оставя – каза Ай Ем, докато се изправяше и се обръщаше към стената… след което скри лице в големите си шепи. – Но силно те съветвам да не казваш на съпруга ти, че си се съблякла, докато съм бил в стаята. Предпочитам да си запазя ръцете и краката там, където са, ако нямаш нищо против.
– Напълно съм съгласна.
Докато възможно най-бързо сваляше дрехите си и нахлузваше тънката нощничка, на Бет ѝ се искаше Рот да беше с нея. Всъщност това бе недвусмислено напомняне колко много я успокоява присъствието му. Толкова рядко се разделяха, че бе лесно да забрави какво означава той за нея, особено когато се намираше под стрес.
А след това нямаше какво друго да правят, освен да чакат.
– Е, ако възнамеряваше да се ожениш, каква жена би искал?
Ай Ем я погледна.
– Не може ли да говорим за бейзбол или нещо такова?
О, мамка му.
– Или пък мъж. Извинявай. Не исках да те засегна.
Той отново се засмя.
– Не съм гей.
– Е, каква би искал да бъде?
– Човече, ти наистина не се отказваш, а?
Сега бе неин ред да се засмее.
– Виж, седя тук, облечена в тази салфетка, и замръзвам, докато чакам да ми съобщят, че имам грип и не е било нужно да идвам. Направи ми услуга и ми помогни да отвлека вниманието си от случващото се.
Ай Ем отново се настани в стола си.
– Е, както ти казах, не съм мислил много по този въпрос.
– Искаш ли да ти намеря някоя…
– Не – отсече той. – Неееееееееее. Не, не, не, спри още сега, момиченце.
Бет вдигна отбранително ръце.
– Окей, окей. Просто… и аз не знам, струваш ми се свестен тип.
Ай Ем не отговори.
И докато той мълчеше, Бет си помисли, по дяволите, беше го накарала да се почувства неловко…
– Може ли да ти кажа нещо, което никой друг не знае? – избъбри той на един дъх и Бет изпъна рамене.
– Да, ако обичаш.
Ай Ем изпусна дъха си.
– Истината е… – Господи, дано само лекарката да не се появи, преди той… – Никога не съм бил с жена.
Веждите на Бет подскочиха, но тя моментално им нареди да се върнат на мястото си. Не искаше Ай Ем да вдигне очи и да види шока върху лицето ѝ.
– Е, това е…
– Смешно. Знам.
– Не, не, нищо такова.
– Трез компенсира предостатъчно – промърмори той. – Ако намерехме средното аритметично между неговия и моя сексуален живот, пак щяхме да говорим за рекордни цифри.