– Ти ги повика точно преди две секунди…
В този миг от стаите наизскачаха хора и на върха в горната част на стълбището се образува задръстване; звук от тежки стъпки отекна във фоайето, докато братята се спускаха надолу, следвани от своите шелани.
– Ето. – Бет извади листче хартия. – Покажи им това… снимка от ултразвука.
Рот я намести, така че сега я държеше само с една ръка, след което взе листчето от нея и го вдигна високо, сякаш бе с размерите на билборд и направено от злато.
– Вижте! – извика той. – Вижте! Моят син! Моят син!
Бет не можа да не се разсмее, въпреки че сълзите още по-силно се стичаха по бузите ѝ.
– Вижте!
Братята наобиколиха онова, което той държеше в ръка, и Бет остана поразена… те до един се бяха просълзили, мъжествените им усмивки бяха доказателство, че сдържат чувствата си.
А после погледът ѝ падна върху Тор. Той стоеше малко по-назад заедно с Есен. Неговата шелан вдигна разтревожени очи към лицето му и той като че ли най-сетне събра сили да пристъпи напред.
– Толкова се радвам за вас – каза той дрезгаво.
– О, Тор! – Бет протегна ръце.
Братът ги улови и в същия миг Рот свали снимката, сякаш искаше да я скрие.
– Не – спря го Тор. – Дръж я високо, бъди горд. Имам добро предчувствие за това и ликувам заедно с вас… от все сърце.
– О, мамка му. – Рот придърпа брата в крепка прегръдка. – Благодаря ти, мой човек.
Толкова много гласове, толкова много души, които ги поздравяваха, ала имаше още едно лице, което Бет искаше да види.
Джон също се държеше настрани, но когато улови погледа ѝ, по устните му начаса се разля усмивка… макар и не като тази на Рот. Беше разтревожен.
– Всичко ще бъде наред – оформиха устните ѝ.
Макар и сама да не бе сигурна дали го вярва. Обвиняваше се, задето не бе разбрала, че е бременна; за това, че се бе опитала да принуди периода си на нужда да започне напразно… и най-вече за това, че бе успяла. Ами ако повръщането бе началото на спонтанен аборт? Ами ако…
Бет си заповяда да спре, вкопчена в две неща. Първо, беше чула сърцето на детето си, силно и равномерно. И второ, лекарката беше останала във възторг от бебето.
Внезапно морето от вампири се раздели… и ето ги и тях.
Бела с Нала на ръце и Зи, застанал до своите момичета.
Бет отново избухна в сълзи, докато Бела се приближаваше до нея. Господи, невъзможно бе да не си спомни как Нала бе поставила началото на всичко, събуждайки копнеж, който най-сетне бе станал неустоим.
Когато спря пред нея, Бела също ридаеше.
– Просто искахме да кажем – поздравления!
В този миг Нала протегна ръчички към Бет; личицето ѝ бе грейнало в най-сладката усмивка на света, от цялото ѝ същество струеше неподправена радост.
На това не можеше да се откаже.
Бет взе малкото момиченце от прегръдката на майка му, намести го до гърдите си и като улови размаханата му ръчичка, я обсипа с целувки, целувки, целувки.
– Готова ли си да станеш голяма… – Бет погледна първо към Зи, а после към съпруга си. – …голяма сестра?
Точно така, помисли си Бет. Защото именно това бяха братята и техните семейства. По-близки от родни братя, защото бяха избрани.
– Да, готова е. – Бела избърса очите си и погледна към Зи. – Повече от готова.
– Братко. – Зи протегна десница; жълтите му очи бяха топли, кривата му усмивка грееше върху белязаното му лице. – Поздравления.
Вместо да разтърси ръката му, Рот тикна снимката от ултразвука в лицето на своя брат.
– Виждаш ли го? Виждаш ли сина ми? Голям е, нали, Бет?
Бет целуна меката косичка на Нала.
– Да.
– Голям и здрав, нали?
Бет отново се засмя.
– Голям и здрав. Абсолютно съвършен.
– Съвършен! – провикна се Рот. – И го казва лекарка… искам да кажа, била е в медицинско училище.
Сега вече дори Зи се разсмя.
Бет върна Нала на родителите ѝ.
– А доктор Сам каза, че е изродила повече от петстотин хиляди бебета досега…
– Виждате ли! – изрева Рот. – Тя ги разбира тези неща. Синът ми е съвършен! Къде е шампанското? Фриц! Донеси шибаното шампанско!
Бет поклати глава, пое си дълбоко дъх и реши да се отдаде на момента. Все още им предстоеше толкова много, а накрая – самото раждане… което, Исусе, вече я плашеше до смърт. С толкова много препятствия пред тях и толкова много неизвестни бе трудно да не изпадне в паника.
Ала поне през следващия час не искаше нищо друго, освен да сподели тази нечувана радост с Рот… да отпразнува случилото се чудо.