– Червено.
– Любимият ми цвят. – Рот помълча за миг. А после взе решение. Майната му. – Чакам син.
В стаята отново се разнесе рязко поемане на дъх.
– Да, моята любима и аз… бяхме ощастливени. – Изведнъж Рот съвсем ясно осъзна това, че синът му няма да наследи престола… и почувства тъга. Тъга, но и облекчение. – Ще използвам подаръка ти, за да го повия в него. Когато се роди.
При което последва трето ахване.
– Не, той не е наследник на престола – добави Рот. – Моята съпруга е наполовина човек. Така че той няма да заеме моето място… и това е окей.
Синът му щеше да открие своя собствен път в живота. Той беше… свободен.
И докато изричаше своята истина, без оправдания и обяснения, докато се намяташе с одеждите на честността, докато казваше на глас думите, които бе спотаявал, без сам да си дава сметка, че го прави…
Рот изведнъж осъзна, че и той най-сетне бе свободен… и че родителите му, ако можеха да го видят, биха останали доволни от него.
Такъв, какъвто беше.
66
Молът в Колдуел работеше до десет часа вечерта.
Кор се материализира в един закътан ъгъл на огромния паркинг и пое покрай редиците автомобили с широка крачка, скъсявайки разстоянието до входа, където гигантски червен знак светеше над цял куп врати.
Нямаше представа какво прави тук, на път да се смеси с хората и с цел, която, ако беше хрумнала на някой от войниците му, нещастникът щеше да търпи подигравки до края на дните си.
Кор влезе през стъклената врата и се намръщи. Навсякъде преливаше от женски дрехи в най-различни жизнерадостни цветове… от които му се прииска да отприщи някоя огнепръскачка, та да избави очите си от мъките им.
По-навътре се виждаха цял куп стъклени шкафове, в които блещукаха разни женски дреболии, шалове висяха от закачалки, а огледалата… господи, навсякъде беше пълно с огледала.
Докато минаваше покрай тях, Кор извърна очи. Не се нуждаеше от напомняне за грозотата си. Особено пък тази нощ…
Дали тук изобщо имаха онова, от което се нуждаеше?
Докато обикаляше първия етаж, усещаше очите на истинските купувачи върху себе си. Ясно бе, че се чудят дали няма да се появят в късните новини като жертви на ужасно произшествие. Без да им обръща внимание, Кор пое нагоре по движещите се стълби.
Именно там, на втория етаж, откри мъжките дрехи.
Да, тук най-различни мъжки ризи и панталони, и пуловери, и сака висяха на закачалки и отрупваха рафтовете. И също като на долния етаж, тук се носеше тиха ритмична музика, а от тавана струеше светлина, която привличаше погледа към стоката.
Какво, по дяволите, правеше тук…
– Здравейте, мога ли да ви помогна… хей!
Кор се обърна рязко, заемайки бойна поза и чернокожият продавач отскочи назад и вдигна отбранително ръце.
– Прости ми – промърмори Кор.
Поне не беше извадил някое от оръжията си.
– Няма проблем. – Красивият добре облечен мъж се усмихна. – Нещо специално ли търсите?
Кор се огледа наоколо и за малко да слезе обратно по самоходната стълба.
– Нуждая се от нова риза.
– О, страхотно. Среща ли имате?
– И панталон. И чорапи. – Като се замислеше, никога не носеше бельо. – И бельо. И сако.
Продавачът се усмихна и вдигна ръка, сякаш се канеше да потупа клиента си по рамото… но после очевидно размисли и не го направи.
– Как искате да изглеждате? – попита вместо това.
– Облечен.
Продавачът направи пауза, сякаш не бе сигурен дали това е шега.
– Ъъъ… окей, мога да работя с „не гол“. Освен това е законно. Елате с мен.
Кор го последва, защото не знаеше какво друго да направи – след като беше задвижил нещата, нямаше причина да не ги довърши.
Мъжът спря пред щанд с ризи.
– И така, ще приема, че става въпрос за среща, освен ако изрично не ми кажете нещо друго. Всекидневно облекло? Не казахте нищо за костюм.
– Всекидневно. Да. Но искам да изглеждам… – Е, не като себе си, ако не друго. – Представително.
– Тогава смятам, че ще искате риза с копчета.
– Риза с копчета?
Продавачът го изгледа изпитателно.
– Не сте тукашен, нали?
– Не, не съм.
– Личи си по акцента ви. – Продавачът плъзна ръка по главозамайващото разнообразие от сгънати квадрати с яки. – Това са традиционните ни кройки. И без да съм ви взел мерките, виждам, че европейските модели не са за вас – твърде сте широк в раменете. Дори да намерим правилния размер за ръцете и врата, пак ще ви е тясна. Някой от тези цветове харесва ли ви?
– Не знам какво да харесам.
– Ето. – Мъжът избра синя риза, чийто цвят напомняше на Кор за екрана на телефона му. – Подхожда на очите ви. Не че аз съм от тези… но трябва да се възползвате от това, което имате. Някаква представа кой размер сте?