– Това той ли е? – попита един от тях, невероятно красив.
– Аха – отвърна кралят и махна с ръка надясно. – Да влезем ей тук, Ейб…
– Ще ме убиете ли? – избъбри Абалон, без да помръдва.
Веждите на кралицата подскочиха.
– Не. Мили боже, не… защо да го правим?
Рот сложи ръка на рамото му.
– Трябваш ми жив, мой човек. Нуждая се от помощта ти.
Убеден, че всеки момент ще се събуди, Абалон го последва вцепенено в прекрасна стая, която сигурно бе предназначена за хранене, ако се съдеше по кристалния полилей и голямото огнище. Нямаше обаче дълга тясна маса, нито пък редици столове или странични масички за сервиране. Вместо това пред камината имаше две кресла, поставени едно срещу друго, както и още няколко удобни столове и дивани встрани от тях. В близкия ъгъл стоеше писалище, зад което красив русокос вампир в елегантен костюм прехвърляше някакви листове.
– Заповядай, седни, Ейб – покани го кралят, докато сам се настаняваше в едно от креслата.
Абалон се подчини… в края на краищата това определено бе за предпочитане пред гилотината.
Кралят се усмихна и суровото му аристократично лице се стопли мъничко.
– Не съм сигурен точно колко знаеш за баща ми, но той приемаше обикновените граждани. Съпругата ми прочете имейла ти от нощта на онова заседание на Съвета… и в него споменаваш, че работиш с тяхна организация.
Абалон премести поглед от краля към неговата шелан, която се бе настанила на един от меките столове и си сипваше джинджифилова лимонада.
Лъжеха, помисли си изведнъж. Изобщо не се бяха разделили, отдалече си личеше, че са напълно отдадени един на друг.
– Ейб?
– Ъъъ… – Не това бе очаквал от тази среща… макар радостта му, че глимерата е била изиграна, да беше огромна. – Да, но то е… не сме организирани много добре. Има доста проблеми, които трябва да бъдат решени, и… не че се опитвах да изпълнявам вашата роля…
Кралят вдигна ръце.
– Хей, аз съм благодарен. Просто искам да помогна.
Абалон преглътна с усилие.
– Искаш ли нещо за пиене? – попита някой.
Беше брат с гарвановочерна коса, козя брадичка и ледени сребристи очи… както и татуировки на едно от слепоочията.
– Да, моля. Благодаря – отвърна слабо Абалон.
Две секунди по-късно воинът му поднесе студена кӝла в стъклена чаша. Което се оказа най-вкусното нещо, което Абалон бе пил някога.
Опитвайки да се успокои, той промърмори:
– Простете ми. Боях се, че съм си навлякъл гнева ви.
– Нищо такова. – Рот отново се усмихна. – Ще ми бъдеш много, много полезен.
Абалон се взираше в шипящата течност в чашата си.
– Баща ми е служил на вашия баща.
– Да. И то много добре, ако мога да добавя.
– Благодарение на щедростта на вашия род моето семейство процъфтя. – Абалон отпи нова глътка; ръката му така трепереше, че ледът издрънча в чашата. – Може ли да кажа нещо за баща ви?
Кралят като че ли застина.
– Да.
Абалон вдигна поглед към тъмните очила.
– В нощта, когато той и майка ви бяха убити, умря и част от баща ми. Той никога вече не беше същият. Спомням си, че домът ни беше в траур в продължение на цели седем години – огледалата бяха покрити с черен плат, гореше тамян, касата на входната врата беше почернена.
Рот разтърка лице.
– Добри хора бяха те, моите родители.
Абалон остави напитката си настрани, стана от креслото и коленичи пред своя крал.
– Ще ви служа така, както моят баща служеше на вашия, телом и духом, с цялото си същество.
Абалон смътно си даваше сметка, че в стаята бяха влезли и други и го гледат. Изобщо не го беше грижа. Историята бе описала пълен кръг… и той бе готов да продължи гордо напред.
Рот кимна веднъж.
– Назначавам те за свой главен свещенослужител. Тук и сега. Сакстън – повиши глас той. – Какво трябва да направя?
– Току-що го направи – отвърна изискан глас. – Аз ще изготвя документите.
Кралят се усмихна и протегна десница.
– Ти си първият член на моя двор. Бум!
* * *
– Знам къде беше миналата нощ.
Кор спря по средата на уличката… но не се обърна.
– Нима?
Гласът на Троу не издаваше нищо.
– Проследих те. Видях я.
Сега вече Кор се завъртя рязко. Присви очи и впи поглед във втория по власт в шайката копелета.
– Много внимавай какви ще бъдат следващите ти думи. И да не си посмял да го направиш отново.
Троу тропна с крак.