– Кога е следващият ти преглед?
– В петък. Сега вече са веднъж седмично. Защо питаш?
– Без особена причина.
Той се умълча и Бет се сгуши в него, въздъхвайки дълбоко, сякаш се канеше да потъне в дълбок сън. Рот изкара около минута и половина.
– Какво ще кажеш да се обадим на лекарката?
– Да се обадим, в смисъл… чакай малко, имаш предвид още сега?
– Ами да.
Почувства как тя потръпна.
– Но защо?
Да, сякаш можеше да ѝ сервира нещо от рода на: „Защото мъртвата ми майка каза така“.
– Не съм сигурен. Просто… може да те прегледа или нещо такова.
– Рот, не е уместно. Особено като се има предвид, че ми няма нищо. – Рот усети, че си играе с косата му. – Това заради онзи вампир ли е? Който е изгубил жена си и бебето?
– Не е било по време на раждане.
– О. Помислих си, че…
– Вероятно бихме могли просто да ѝ се обадим.
– Няма причина да го правим.
– Какъв е номерът ѝ? – Рот посегна към телефона си. – Ще ѝ се обадя.
– Рот, да не си си изгубил ума?
Мамка му, просто щеше да звънне на „Информация“.
Бет продължи да говори, докато той чакаше някой оператор да вдигне от другата страна.
– Да, ало. В Колдуел, Ню Йорк. Номерът на доктор Сам… как ѝ е фамилията?
– Изгубил си си ума.
– Ще платя за посещението ѝ… не, не говорех на вас – допълни той в слушалката, след което, спомнил си фамилията на лекарката, го издиктува два пъти буква по буква. – Да, свържете ме с кабинета ѝ, ако обичате.
– Рот, това е…
Тъкмо когато от другата страна се разнесе звън, Бет притихна.
– Бет? – повика я той, сбърчил вежди.
– Извинявай. Кръстът ме заболя изведнъж. Знаеш ли какво? Следващия път, когато реша да вървя толкова дълго, ще си сложа обувки за бягане. А сега затвори и…
– Да, здравейте, това е спешен случай. Нужно е доктор Сам да дойде в къщата ни, жена ми е нейна пациентка… трийсет и шеста седмица… Симптоми? Жена ми е бременна. С колко време разполагате?
– Рот? – повика го Бет с тихичко гласче.
– Какво искате да кажете, че не можете…
– Рот.
И тогава той млъкна… и разбра, че майка му е била права. Обърна глава към жена си и попита с ужас:
– Какво?
– Кървя.
* * *
Дефиницията на „ужас“ се променя, когато не става дума единствено за теб. И най-вече, когато си бременна в трийсет и шестата седмица, да усетиш как между краката ти се разлива влага… и то не защото водите ти току-що са изтекли.
В първия миг Бет помисли, че е изгубила контрол над пикочния си мехур, но когато отмести одеялата настрани и се дръпна, видя нещо върху чаршафите.
Никога досега не бе виждала толкова ярка кръв.
А болката в кръста ѝ изведнъж стана убийствена.
– Какво става? – попита Рот.
– Кървя – повтори тя.
От този миг нататък нещата се развиха с мълниеносна скорост. Беше почти сякаш се намираше на задната седалка на препускаща кола – всичко прелиташе покрай нея прекалено бързо, за да го види: Рот крещеше в телефона, ново обаждане, доктор Джейн и Ви, дотичали на пожар. А после още по-бързо, движеха се, движеха се, движеха се, всички около нея хвърчаха, докато тя се чувстваше странно неподвижна и утихнала.
Когато я прехвърлиха върху носилката на колелца, тя погледна към леглото и потрепери при вида на яркото петно. Беше огромно, сякаш някой бе излял няколко литра боя под нея.
– Бебето добре ли е? – промълви тя, докато постепенно я завладяваше нещо като шок. – Той… Рот добре ли е?
Всички около нея ѝ предлагаха съчувствие, но не и истински отговори.
Ала Рот, големият Рот, беше неотлъчно до нея, държеше ръката ѝ, ориентирайки се по ръба на носилката.
Джон се появи в мига, в който слязоха на площадката на втория етаж. Беше по боксерки; косата му беше разрошена, очите му – нащрек. Той улови другата ѝ ръка.
Бет не помнеше много от трескавото препускане през тунела… освен това, че болката ставаше все по-свирепа. О, и лампите на тавана, които прелитаха над нея, ритмичното им пулсиране, от което се почувства като в кораба от „Междузвездни войни“, на път да премине на светлинна скорост.
Защо не чуваше нищо?
Погледна онези, които се бяха скупчили около нея, и видя, че устните им се движат, очите им се срещаха трескаво над нейните.
– Малкият Рот добре ли е? – Дори собственият ѝ глас долиташе отдалече, сякаш някой беше намалил звука. Тя се опита да го усили. – Той добре ли е?
А после минаха забързано покрай обикновения вход на тренировъчния център и се отправиха към аварийната врата, направена именно за нея, именно за подобен случай.