Майната ѝ на матката.
– Окей – каза тя. – Всичко е наред.
– Съжалявам…
– Не. – Тя поклати рязко глава. – Не, не съжаляваме. Имаме семейството си и сме много, много щастливи. Изобщо не съжаляваме.
Това беше мигът, в който очите на Рот се напълниха със сълзи, кристални капчици падаха от суровата челюст върху татуировките от вътрешната страна на ръката му.
Загледана в имената, изписани там, Бет се усмихна и си представи Малкия Рот голям и висок, силен като баща си.
– Успяхме – провъзгласи тя, обзета от внезапен прилив на оптимизъм. – Успяхме!
Рот понечи да се усмихне, а после откри устата ѝ и я целуна.
– Да. Ти успя.
– Нужни са двама. – Тя го помилва по лицето. – Ти и аз. Заедно.
– Аз направих само приятната част – ухили се той.
* * *
Няколко часа по-късно Бет стана от леглото и се изплакна внимателно в банята. След това си облече дълга бархетна нощница и с помощта на Рот и Малкия Рот в прегръдките си, излезе от стаята…
…само за да бъде посрещната от оглушителни ръкопляскания.
Беше възнамерявала да се върне в имението и да намери останалите обитатели на къщата, но те бяха дошли при нея. Близо петдесетима, от братята до догените, те до един се бяха натъпкали в коридора на тренировъчния център, подредени от двете страни по цялото му протежение.
Трудно бе да не се просълзи.
Но какво пък – това беше нейното семейство.
– Да живее кралят! – отекнаха викове.
Притиснала Малкия Рот до гърдите си, тя покри ушите му с ръка и се разсмя. И именно тогава видя брат си. Той грееше, усмивката му беше широка и горда, сложил ръце върху сърцето си, сякаш копнееше да прегърне бебето.
Бет докуцука до него, без да каже нито дума. Просто му подаде Малкия Рот.
Радостта, която получи в замяна, докато Джон държеше непохватно малкото червено вързопче, бе най-прекрасното нещо на света. Отстъпваше единствено пред щастието на Рот.
Изведнъж множеството поде напев на Древния език:
– Да живее кралят…
– Всъщност не.
С тези две думи Рот сякаш изключи звука на целия свят.
Бет се намръщи и погледна през рамо, заедно с всички наоколо, към последния чистокръвен вампир на планетата.
Рот се прокашля и повдигна тъмните си очила, за да потърка основата на носа си.
– Снощи отмених монархията.
Мъртвешка тишина.
– Какво…? – попита Бет.
– Каза ми, че не искаш да бъдеш причината да се откажа от престола. И не беше. В крайна сметка изборът беше мой. Рано или късно, някой друг ще реши да си опита късмета с мен… а следователно – и с вас. А ако умра? Синът ми ще трябва да се бори, за да запази нещо, което не бива да зависи от кръвта във вените. А от заслугите.
Бет вдигна ръце към лицето си.
– Господи…
– Така че вече сме демокрация. Сакстън ми помогна да го узаконя. Много скоро ще имаме избори. Говорих с Абалон – той ще координира всичко. По дяволите, той вече има добър набор от кандидати. О, а най-хубавото? Глимерата остава без работа. Закрих Съвета. Много ви здраве, копелета.
– Толкова се радвам, че се пенсионирах – обади се Рив. – Наистина.
Рот погледна към Бет.
– Така е най-добре за нас. За Малкия Рот. И кой знае… може би един ден той ще реши да се кандидатира. Но това ще бъде негов личен избор. Не товар… и никой, от никое съсловие на никое общество, няма да може да му каже, че жената, която си е избрал, не е достойна. Никога.
При тези думи Рот бръкна в джоба на черния войнишки панталон, с който беше обут, и извади шепа… стружки?
Не, късчета пергамент.
И докато ги посипваше по пода, добави:
– А, освен това скъсах онази фалшива прокламация за развод. Човешката церемония е напълно законна. Ала във вените на сина ни тече два вида кръв и искам и двете традиции да имат значение.
Бет отвори уста, за да каже нещо. Но в крайна сметка единственото, което можа да направи, бе да обвие ръце около силното тяло на своя съпруг и да се притисне в него.
Естествено, в целия тренировъчен център нямаше сухо око.
Ала така ставаше, когато един обикновен смъртен… стореше нещо, достойно за супергерой.
76
Мина сигурно цял месец, преди Рот най-сетне да разбере за какво точно се отнасяше видението на Ви. Лицето в небесата, бъдещето в ръцете му…
Малкия Рот растеше като по учебник – спеше през деня, събуждаше се нощем… което беше съвършено. Бет се беше възстановила напълно от цезаровото сечение, хранеше се добре и бе най-прекрасната майка на планетата.