Рот се приведе напред.
– Майната му на това. Вишъс е мой брат. Имаш ли представа какво ще му причиня, ако те убия? – Той махна с ръка към главата си. – Защо, вместо да ми държиш речи, не помислиш за това? Даже и изобщо да не ме беше грижа за теб, мислиш ли, че бих му причинил нещо такова?
Възцари се мълчание. За миг Рот помисли, че ще последва отговор, но когато това не стана, той изруга.
– И да, имаш право – продължи той. – Биеш се достатъчно добре, за да бъдеш една от братята, а аз години наред тренирам с тях, така че знам. Не слагам край на двубоите ни, защото си жена. Правя го по същата причина, поради която Куин и Блей не се бият в един екип и поради която, ако някога реши да воюва заедно с нас, на Хекс няма да ѝ бъде позволено да бъде част от екипа на Джон Матю. Същата причина, поради която доктор Джейн не би оперирала брат ти или теб. Някои неща просто са прекалено близки, окей?
На фона на течащата вода, Рот чу Пейн да крачи напред-назад, босите ѝ крака бяха почти безшумни върху плочките.
– Ако беше негов брат, а не сестра – каза той, – пак щеше да е същото. Проблемът съм аз, не ти… така че направи си услуга и слез от тази феминистка трибуна, на която си се качила. Това ме отегчава.
Малко рязко може би. Ала той и така вече бе доказал, че учтивостта е извън възможностите му, поне за момента.
Още мълчание. Докато Рот едва не вдигна ръце, но си спомни, че неслучайно държеше ръката си там долу.
– Виж, Пейн. Разбирам, че гордостта ти е пострадала. Но искам да бъдеш жива и невредима повече, отколкото ме е грижа за наранените ти чувства.
Нова порция мълчание. Само че тя не си беше тръгнала – усещаше присъствието ѝ така сигурно, както ако я виждаше. Стоеше насреща му, между него и изхода.
– Вярваш, че нямаше да спреш – дрезгаво каза тя най-сетне.
– Не. – Рот затвори очи; разкаяние стискаше гърдите му. – Знам го. И както ти казах, то няма нищо общо с теб. Така че, моля те, да престанем с това и ме остави да си довърша душа, за бога.
Когато и този път не последва отговор, Рот усети, че отново започва да се ядосва.
– Какво?
– Нека те попитам нещо.
– Не може ли да почака, докато…
– Братята тренират заедно, нали?
– Не, прекалено са заети с уроците си по плетене.
– Защо тогава вече не тренират с теб? – Гласът ѝ се понижи. – Защо не поддържаш формата си с тях? Да не би това да се промени, след като се възкачи на престола?
– След като ослепях напълно – изплю той думите. – Тогава се промени. Трябва ли ти точна дата?
– Чудя се, дали ако попитам другите, те ще се съгласят с това.
– Да не се опитваш да кажеш, че всъщност не съм сляп. – Рот оголи зъби. – Сериозно.
– Не, просто се чудя доколко братята биха приели да се бият с теб, след като официално си сложил короната на главата си. Имам чувството, че не биха.
– Искаш ли да ми обясниш какво общо има това? – прекъсна я той. – Защото другата опция е отново да ми падне пердето… а и двамата още помним колко забавно беше предишния път.
Когато Пейн отговори, гласът ѝ долетя от по-далеч – Рот предположи, че е отишла до свода, който отвеждаше в съблекалните.
– Смятам, че единствената причина да тренираме заедно е, понеже съм жена. – Рот отвори уста, ала тя продължи: – И смятам, че нямаше да престанеш да се биеш с мен, ако бях мъж. Продължавай да убеждаваш сам себе си, че става дума за брат ми, щом искаш. Но според мен ти си по-голям сексист, отколкото предполагаш.
– Да ти го начукам, Пейн. Сериозно.
– Няма да споря с теб. Ала защо не попиташ своята шелан.
– Какво?
– Попитай я какво е усещането да се оправя с теб.
Рот замахна във въздуха пред себе си.
– Махай се. Преди да си ми дала причина отново да те стисна за гърлото.
– Защо не иска да знаеш къде ходи, докато ти тренираш?
– Моля?
– Жените не пазят тайни от мъжете, които ги уважават. Повече няма да говоря за това. Ала сляп или не, ти се нуждаеш от по-ясна представа за себе си.
Рот прекоси мокрия под.
– Пейн! Пейн! Върни се тук още тази шибана минута!
Ала викаше напразно.
Пейн вече я нямаше.
– Мааааааамка му! – изкрещя той с цяло гърло.
* * *
Маааааааамка му, помисли си Трез, вдъхвайки нова глътка въздух.
Ключът към възстановяването след пристъп на мигрена бе да си осигуриш меко приземяване за идването на себе си. Очевидно рецептата за това включваше храна и истинска почивка… защото макар по време на пристъпа да си в леглото, в тъмна стая, слушайки новинарския радиоканал на Хауърд Стърн по айфона, не беше, като да си потънал в дълбините на съня.